Фарът на Шабла привлича все повече посетители, а бившият фаропазач Наньо Нанев има по-голяма идея за бъдещето му – емблематичното съоръжение да бъде достъпно за туристи не само в отделни дни, а през цялата година.
Повод за новия интерес е 170-годишнината от въвеждането в експлоатация на фара. На 18 август ще се проведе поредният Ден на отворените врати, в рамките на който посетителите ще могат да влязат в сградата, да разгледат експозицията и да се изкачат до първата площадка, откъдето се открива гледка към Черноморието.
Най-старият действащ фар по българското Черноморие
Фарът на Шабла се намира в най-източната точка на България и е най-старият действащ фар по българското Черноморие.
Светлината му има специфичен ритъм – на всеки 20 секунди се появяват две по-кратки и едно по-дълго проблясване. Обхватът му достига 17 морски мили, а светлината се вижда на 270 градуса.
Основната му задача е да предупреждава корабите за опасностите в района. Пред нос Шабла има подводен риф, който се простира на около една морска миля, а плитчините между Шабла и Тюленово също представляват риск за плавателните съдове.
Именно тази комбинация от история, архитектура и морско предназначение според Нанев превръща фара в много повече от обикновено навигационно съоръжение.
Хиляди посетители искат да го видят
Интересът към отворените врати е огромен. През миналата година над 2000 души са посетили фара в рамките на инициативата.
И тази година желаещите са много. Посетителите могат да се качат до първата площадка на около 10 метра височина. Изкачването обаче става бавно, тъй като всеки иска да стигне до нея, а организаторите трябва да се съобразяват и с безопасността.
До самия връх на фара посетители не се допускат.
Това обаче не намалява интереса – дори възможността да се влезе в историческата сграда и да се види гледката от първата площадка се оказва достатъчна, за да привлече голям брой туристи.
Историята е разказана вътре във фара
В сградата е подредена малка изложба, посветена на историята на съоръжението.
Сред експонатите и снимките са разказите за развитието на техниката, използвана през годините, включително за фотоклетките. Посетителите могат да научат повече и за хората, които са се грижили за фара.
Сред историите са тези за стария фаропазач дядо Иван и баба Тодорка, както и за различни моменти от историята на съоръжението.
Нанев сам е събрал част от тези спомени и дори е написал малка книга – „Фар Шабла – през погледа на фаропазача Наньо Нанев“.
Наньо Нанев иска фарът да работи и като културен център
След годините, прекарани около фара, Нанев е убеден, че той има потенциал да бъде превърнат в постоянно достъпна туристическа и културна забележителност.
Той дава пример с Франция. При пътуване по крайбрежията на Бретан и Нормандия видял множество фарове, които са отворени за посетители и се стопанисват от местните общини.
Някои от тях са превърнати в културни и художествени центрове, където се организират различни събития и се събират хора от различни поколения.
Според Нанев подобен модел би могъл да бъде приложен и в Шабла. Историческата и архитектурната стойност на фара го правят подходящ за по-широко обществено използване.
Българите са повече от чуждестранните туристи
Посетителите тази година са предимно българи. Румънските туристи са по-малко, макар че и за тях фарът има исторически интерес.
Причината е свързана с периода, когато Южна Добруджа е била под румънска власт до 1940 г. Тогава съоръжението е било модернизирано, като са били добавени различни технически елементи, включително метални стълби.
Така историята на фара се оказва свързана не само с мореплаването, но и с различни периоди от историята на региона.
20 души са се грижили за фара през годините
Днес за съоръжението се грижат петима пазачи. За целия период обаче хората, изпълнявали тази работа, са около 20.
Нанев е сред тези, които искат техните истории да не бъдат забравени. Според него зад техническата функция на един фар винаги стоят хора – тези, които следят съоръжението, поддържат техниката и прекарват години от живота си в близост до него.
Именно човешките истории правят мястото по-разбираемо за посетителите.
Може ли Шабла да има свой туристически символ?
Фарът има всички предпоставки да се превърне в един от най-разпознаваемите символи на северното Черноморие.
Той съчетава история, архитектура, морски пейзаж и човешки истории. Освен това се намира в район с други природни и туристически забележителности – край Тюленово, Шабленското езеро и северното крайбрежие.
Според Нанев постоянният достъп би дал възможност на много повече хора да се запознаят с историята му, вместо да чакат един от няколкото дни в годината, когато вратите се отварят.
Засега Денят на отворените врати остава основната възможност за туристите да надникнат в 170-годишното съоръжение.
Но идеята на Наньо Нанев е по-амбициозна – фарът да не бъде просто наблюдаван отдалеч, а да се превърне в живо място за история, култура и срещи с морето през всеки ден от годината.
