„Когато бях на 10 години, попаднах в ситуация, в която можех да се удавя.“ Това шокиращо споделяне направи Нона Йотова. Талантливата актриса и бивша депутатка споменава, че е спасена благодарение на баща си — покойния военен журналист Кръстьо Кръстев, автор на 12 книги, когото тя описва като „легенда“. Той е участвал в двата етапа на Втората световна война.
Инцидентът е станал в заблатена част на река Искър, в която течението е било особено силно, отбелязва „България Днес“.
„Телевизорът сега дава указания как трябва да се реагира. Татко обаче реагира именно така!“, разказва изпълнителката на „Синьо безвремие“, като не може да забрави смелостта на своя баща.
„Играех си в плиткото, но бързо течението ме извлече. Бях в онзи същия вир, който после показваха по телевизията. Грозен вир! Стремеше се да издигне дървета в заблатената вода“, все още потръпва от спомена Нона.
„Баща ми тичаше по брега, докато нашето куче, немска овчарка, само лаеше и мама викаше…“ Нона веднага описва хаоса и паниката на своите близки, като споменава и баба Слатинска от „Патриархат“.
Нона още помни как видяла баща си, застанал на брега и говорещ с нея: „Започни да плуваш направо нагоре, само нагоре по реката“, каза ми той. Хванах се за едно дърво, но краката ми затънаха в тинята. Нямах представа колко дълбоко беше. И започнах да плувам нагоре, а течението ме избута до другия бряг, при моето семейство“,
разказва актрисата за удивителното си спасение.
Нона също обяснява защо родителят й не е скочил веднага във водата, за да я спаси.
„Това не е правилно, защото който влезе в такава вода, е обречен. Правилният начин да помогнеш е от брега. Искаш пръчка или просто глас, както направи баща ми“, споделя уверено Нона Йотова.
Тя е убедена, че „ако татко не беше военнослужещ с опит от войната, нямаше да може да реагира толкова спокойно. Може би и моят инстинкт се активира. Ако бях паникьосана и не ме беше научил да плувам, какво ли щеше да стане?“, замисля се с ужас Нона.
Тя споделя и друга важна случка, свързана с кариерата ѝ и татко си.
„Не ме приеха в ВИТИЗ, бях под 18 години, и татко ме возеше с волгата, за да стана стажант-актриса в Габрово. Влизаме при директора и там бяха Хачо Бояджиев и други известни имена в изкуството. Хачо каза: „Хм, на тази момиче или баща й е генерал, или работи на бензиностанция“, разказва Нона с усмивка.
