Възстановяването ми напредва успешно и се чувствам отпочинал, споделя актьорът Антон Радичев, който скоро ще се завърне от Созопол в София. Той прекара време на море, заедно със съпругата си Еми и близки приятели.
„Вече живея по-здравословно от всякога. Отказах цигарите и се лиших от алкохол. Надявам се скоро да се завърна на сцената. Справям се с полиневропатия и напредвам, макар и бавно. Получавам подкрепа от семейството и колегите си – те не спират да се свързват с мен. Прехвърлих участията си за есента и много искам да се включа в тях отново,“ разказва той.
Антон Радичев, който е част от Народния театър от 1974 година, за първи път отсъства цял сезон от сцената. Последната му изява бе на 30 декември миналата година в постановката „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“, режисирана от Бойко Илиев. След това здравословни проблеми го принудили да направи неочаквано за него – да спре.
За човек, който е посветил живота си на театъра, отсъствието от сцената е истинско предизвикателство. Липсват само търпението и изискванията на възстановяването след сериозно нараняване на глезена. Въпреки това, той излъчва увереност и оптимизъм. След дълго лечение и рехабилитация той вече се чувства по-добре и очаква с нетърпение да се завърне на сцената през есента.
„След тежката операция за дискова херния, животът ми стана по-спокоен. Вече внимавам за здравето си и избягвам безразсъдни занимания. Възрастта си налага своите ограничения,“ споделя Радичев. След операцията той признае, че се чувства сякаш е получил нов шанс за живот. Гимнастиката и търпението са част от ежедневието му – нещо, с което не е свикнал, но е необходимост за неговото възстановяване. Той подчертава, че не се смята за болен: „Чувствам се все по-добре с всеки следващ ден,“ добавя той.
Спомняйки си предходната си почивка в Созопол, тя не протече по план, тъй като още в първия ден той се контузи. „Пристъпих неправилно и си изкълчих глезена. Лекарят предписа 35 дни заповед за покой, но аз не спирах да плувам всеки ден,“ разказва Радичев, усмихвайки се на спомена.
Когато не се фокусира върху театралните ангажименти, той активно следи футболните събития. „Обичам да гледам мачове и съм верен фен на Левски от малък,“ напомня той с радост за успехите на любимия отбор.
Разговорът обаче бързо отново се насочва към театъра, тъй като той е неразривна част от живота на Радичев. От 1974 година Народният театър остава негов втори дом. „През последните 50 години съм на сцената и съм дал много роли на театъра, който също ми е дал много. Без него не мога – това е все едно да спреш да дишаш,“ споделя той. В дългогодишната си кариера, Радичев никога не е оценявал успеха си според главните роли или хонорарите си. „Актьорите сме хора, които преди всичко се стремят да се отдадат на сцената,“ завършва той.
