Историята на Димитър Кудоглу е като сценарий за филм – огромно богатство, милиони, дадени на бедни и болни, голяма любов, доверие към близки хора и накрая измама, която почти го разорява.
Роденият през 1862 г. тютюнотърговец започва с наследен семеен бизнес, но успява многократно да увеличи богатството си. Родното му място е село Габрово в Ксантийско, откъдето фамилията му постепенно се превръща в сериозен фактор в търговията с тютюн.
През 1903 г. Кудоглу се установява със съпругата си в Дрезден – тогава един от най-големите европейски центрове за търговия с тютюн.
Там той изгражда огромен бизнес, докато паралелно продължава да следи делата си в Беломорието.
Но личният му живот претърпява тежък удар. Съпругата му Екатерина ражда дъщеря, която умира малко след раждането, а по-късно самата тя се разболява и умира в Сан Ремо.
След трагедията Кудоглу се отдава още по-силно на бизнеса и благотворителността.
Той започва да дарява огромни суми за лечебници, училища, църкви, сиропиталища и трапезарии. Само до 1916 г. помощта му за бежанци, инвалиди и различни обществени каузи достига близо 1 милион лева.
Истинският му грандиозен проект обаче е в Пловдив.
Кудоглу създава „Дом на благотворителността и народното здраве“, предназначен да помага на бедни и болни хора. Той предоставя сграда, финансира ремонта и закупува модерна за времето медицинска апаратура.
Само за ремонта и оборудването дава милиони, а два тютюневи склада са предвидени да осигуряват приходи за издръжката на благотворителния дом.
Общата стойност на даренията му за дома в крайна сметка надхвърля 39 милиона лева.
Кудоглу дори формулира собствена философия за богатството – че парите, спечелени с честен труд, трябва да служат за добри и полезни дела.
Но докато милионите му отиват за обществото, човек от най-близкото му обкръжение започва да източва собственото му състояние.
Кудоглу поверява финансовите и търговските си дела на д-р Крум Гълъбов, когото познава и на когото има пълно доверие. Именно тогава започват финансовите му проблеми.
Според описаното в историческите материали Гълъбов се възползва от доверието му и придобива имущество и средства за кратко време. Кудоглу постепенно се оказва в положение, при което огромното му богатство е сериозно застрашено.
В историята обаче се намесва адвокатът Недко Каблешков.
Той установява, че от сметките на Кудоглу изтичат значителни средства, завежда дело срещу Гълъбов и го печели. В резултат са конфискувани шест апартамента в София, земя, приходи от наеми и други вземания. Общата стойност на претенциите е посочена като над 29 милиона лева.
Така Кудоглу успява частично да възстанови финансовото си положение.
Благотворителният му дом също продължава да функционира, а приходите от имотите, предназначени за неговата издръжка, отново нарастват.
Но съдбата му показва колко опасно може да бъде да повериш огромно богатство на човек, на когото имаш безусловно доверие.
Димитър Кудоглу умира на 10 март 1940 г., оставяйки след себе си не просто богатство, а една от най-мащабните благотворителни следи в българската история.
Днес обаче част от материалното му наследство е в трагично състояние – тютюневите му складове и къщата му в Пловдив са паметници на културата, но през годините са били и опожарявани.
Иронията е жестока – човекът, който е дал десетки милиони за хората, едва не губи собственото си състояние заради предателството на човек от близкия му кръг.
А историята на Кудоглу остава и като болезнен въпрос към днешния ден: как пазим наследството на хората, които са дали богатството си на България?
