141 години след 6 септември 1885 г. историкът обръща поглед към събитие, което едновременно нарушава международните договорености и се превръща в един от най-силните български национални актове
Как е възможно едно действие да бъде едновременно нарушение на международното право и национален идеал? Именно този исторически парадокс поставя проф. д.и.н. Милко Палангурски в навечерието на 141-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. българите извършват акт, който променя политическата карта на Балканите. Източна Румелия се присъединява към Княжество България, въпреки че статутът ѝ е определен от Берлинския договор.
По думите на проф. Палангурски именно тук се крие голямата особеност на Съединението – от гледна точка на действащите международни договорености то е грубо нарушение, но от гледна точка на българския национален идеал е историческа цел, към която обществото се стреми.
Зад събитието обаче не стои само политическият елит. Движението за Съединението се опира на активността на българското общество в Източна Румелия, на революционни комитети и на хора, готови да поемат огромен риск.
Тъкмо затова 6 септември не може да бъде разглеждан просто като дипломатически ход. Това е момент, в който политическата воля, обществената мобилизация и националната идея се срещат в една точка.
Последствията също са драматични.
Съединението поставя България в изключително опасна международна ситуация. Великите сили не гледат спокойно на промяната, а Османската империя не приема случилото се като окончателно решен въпрос.
И тогава идва следващият голям удар – Сръбско-българската война.
Сърбия напада България, очаквайки лесна победа. Вместо това младата българска държава успява да организира армията си и да отблъсне нападението.
Победата при Сливница превръща Съединението от рискована политическа акция в събитие с огромна историческа тежест.
Само няколко месеца след самото Съединение България вече е показала, че може да защити постигнатото със собствените си сили.
Но дипломатическото признаване на новото положение също е необходимо. С Топханенския акт от 1886 г. Великите сили и Османската империя фактически приемат промяната, като княз Александър Батенберг е признат за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Така едно действие, започнало като нарушение на международния статут на областта, постепенно се превръща в призната реалност.
И точно това прави Съединението толкова уникално в българската история.
То не е подарък отвън. Не е резултат от спокойно дипломатическо споразумение. Българите първо действат, а след това са принудени да защитят постигнатото и дипломатически.
141 години по-късно Съединението продължава да поставя неудобния, но важен въпрос: кога нарушаването на установения ред се превръща в исторически акт на национално самоопределение?
За проф. Милко Палангурски отговорът е именно в двойствеността на събитието – грубо нарушение на международното право, но и национален идеал.
А 6 септември остава датата, на която българите показват, че понякога историята не се променя с разрешение, а с решителност.
