Десислава Петкова заминава от България едва на 18 години, а днес управлява хотел в Доминикана
На 18 години Десислава Петкова взема решение, което променя целия ѝ живот. Тя заминава за Испания, без да знае испански и без да има ясен план какво ще се случи с нея.
За да събере необходимите пари, продава първия си фотоапарат – купен със средства, изкарани от нощни смени.
„Не просто продавах вещ, а си купувах билет за нов живот“, разказва Деси за онзи момент.
На летището знаела само „hola“ и няколко думи от популярна песен. Предстояло ѝ да се учи в движение – буквално от първия ден.
Първата ѝ работа в хотелиерството също няма нищо общо с директорски кабинет. Тя започва като сервитьорка и признава, че в началото чупела чаши и чинии толкова често, че дори почти я глобили за щетите.
Но Деси не прескача нито едно стъпало. Прави шест стажа, включително последен в Барселона, и постепенно се изкачва до управленски позиции.
По думите ѝ най-трудната част не била самата работа, а постоянното доказване – като чужденка, като жена и като по-млад човек сред по-опитни професионалисти.
Преди Доминикана прекарва седем години на Канарските острови. А вече близо осем години живее в Пунта Кана, където е General Manager на бизнес хотел.
За нея добрият хотелски мениджър трябва да държи едновременно под око печалбата, продукта и хората. Самата тя определя себе си като „people manager“ и вярва, че истинското лидерство се печели с отношение, а не с титла.
Любопитното е, че професионалната ѝ история има и силна семейна нишка. Деси разказва, че дядо ѝ, известен като Татко Байчо, е бил сред хората, изграждали българския туризъм, и още като дете тя наблюдавала отношението му към хората и детайлите.
Днес, освен че управлява хотел, Десислава пише книга за живота си. Заглавието е „Палмите на татко“ и е свързано със спомените ѝ от Добрич и палмите, които баща ѝ отглеждал в семейния двор.
А далеч от работата има още една нейна голяма любов – океанът. Играе тенис, пътува и използва всяка възможност да бъде край морето.
Въпреки живота си на хиляди километри от България обаче Деси признава, че домът продължава да има съвсем конкретен вкус и мирис.
Когато е имала възможност да почива безплатно в хотели по целия свят, тя предпочитала да си купи билет за България. Връщала се с огромен куфар, пълен с мед, сладко, шарена сол и други малки неща от дома.
Дори има шкаф в дома си, който мирише на шарена сол – и понякога го отваря просто заради миризмата.
Сега Десислава мечтае и за нови хоризонти. Япония и Южна Корея са в списъка ѝ, а Тоскана и Амалфи дори са места, на които един ден би могла да си представи, че живее.
Историята ѝ започва с един продаден фотоапарат, очукан куфар и почти никакъв испански.
Днес същото момиче управлява хотел в Пунта Кана и пише собствената си история – далеч от България, но с корени, които очевидно не е забравила.
