Минималната работна заплата в България се очаква да се увеличи през 2027 г., като един от най-реалистичните варианти е ръст с 40–50 евро. Окончателното решение обаче все още не е взето.
Темата вече предизвиква сериозни спорове между държавата, работодателите и синдикатите. Социалният министър Наталия Ефремова обяви, че увеличение със сигурност ще има, но конкретната сума ще зависи от възможностите на бюджета.
В момента минималната заплата е 620,20 евро, или 1213 лева. Ако бъде увеличена с 40–50 евро, тя би достигнала приблизително 660–670 евро.
Именно тук започва големият въпрос – как ще се отрази това на бизнеса?
Според икономистите по-високата минимална заплата означава по-високи разходи за работодателите. Особено чувствителни могат да бъдат секторите, в които голяма част от служителите получават възнаграждения около минималното.
От друга страна, повече пари в джоба на най-нископлатените работници означават и по-високо потребление. Това може да подкрепи оборотите на бизнеса и да доведе до допълнителни приходи за бюджета.
Ефектът върху държавната хазна също е двустранен. По-високите заплати водят до повече приходи от данъци и осигуровки, но едновременно с това могат да увеличат разходите за държавата там, където възнагражденията са свързани с минималната заплата.
Има и още един проблем – ако разходите за труд нараснат прекалено бързо, част от компаниите могат да прехвърлят по-високите разходи върху цените на стоките и услугите.
Друг възможен сценарий е работодатели да ограничат наемането, да намалят други разходи или да търсят по-висока производителност от служителите.
Новият механизъм за определяне на минималната заплата вече не разчита единствено на досегашното правило за 50% от средната заплата. Предвижда се да се отчитат покупателната способност, общото равнище и темпът на ръст на възнагражденията, както и производителността на труда.
Именно затова около бъдещия размер се водят толкова ожесточени разговори. Синдикатите и работодателите не успяха да постигнат съгласие за конкретна сума, а окончателната дума ще има правителството.
На този фон бюджетът също е под сериозен натиск. За 2026 г. е заложен дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро, което прави всяко ново увеличение на разходите особено чувствително.
За работещите увеличението би било добра новина. За бизнеса обаче то означава още по-висока цена на труда.
А дали 40–50 евро ще се окажат достатъчни, за да подобрят доходите, без да натоварят прекомерно работодателите и бюджета, ще стане ясно с окончателните параметри на бюджета за 2027 г.
