На 7 септември се навършиха 115 години от рождението на Тодор Живков – една от най-влиятелните и противоречиви фигури в българската история на XX век. Роден е през 1911 г. в Правец, а името му остава неразривно свързано с повече от 30 години от историята на страната.
Живков започва професионалния си път далеч от върховете на властта. Завършва полиграфическо училище в София и работи като букволеяр в Държавната печатница.
През 1930 г. се включва в комунистическото младежко движение, а две години по-късно става член на Българската работническа партия. След 9 септември 1944 г. започва бързото му издигане в партийните структури.
През 1954 г. Живков застава начело на БКП като първи секретар на Централния комитет. Този пост запазва до 10 ноември 1989 г., което го превръща в най-дълго управлявалия комунистически лидер в Европа.
Между 1962 и 1971 г. той е председател на Министерския съвет, а след това поема председателството на Държавния съвет на Народна република България.
Периодът на неговото управление е белязан от мащабна индустриализация, развитие на енергетиката, електрониката, машиностроенето и туризма. България изгражда големи промишлени предприятия и развива редица инфраструктурни проекти.
За част от българите това време остава в спомените с гарантирана работа, сравнително предвидим живот и достъпни основни стоки и услуги. За други обаче същият период е символ на еднопартийното управление, цензурата и ограничените граждански свободи.
Една от най-тежките страници е т.нар. „Възродителен процес“ – насилствената смяна на имената на българските турци и последвалите репресии. Политиката остава едно от най-болезнените наследства на режима.
Живков е известен и с изключително близките отношения между България и Съветския съюз. Страната е сред най-тесните съюзници на Москва в Източния блок, а самият Живков поддържа особено близки отношения със съветското ръководство.
Краят на епохата идва на 10 ноември 1989 г., когато Живков е отстранен от поста генерален секретар на БКП. Няколко дни по-късно губи и поста председател на Държавния съвет.
След падането му от власт срещу него са образувани няколко съдебни производства. През 1992 г. получава седемгодишна присъда по дело, свързано с неправомерно разходване на държавни средства и предоставяне на привилегии, но през 1996 г. Върховният съд отменя присъдата.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София, на 86-годишна възраст.
И повече от четвърт век след смъртта му името „Тодор Живков“ продължава да предизвиква противоположни реакции. Едни си спомнят за сигурността и социалните придобивки, докато други виждат в неговото управление символ на репресивната комунистическа система.
На 115-ата годишнина от рождението му Правец отново отдаде почит на своя най-известен жител с възпоменателни прояви и изложба, посветена на живота му.
Историята на Живков остава спорна, но едно е безспорно – малко български политически фигури са оставили толкова дълбока следа върху страната и обществената памет.
