Паралелно с делото срещу Десислава Николова е започнала и данъчна ревизия
Журналистката от „Капитал“ Десислава Николова е изправена пред дело за 25 000 евро заради свои публикации и медийни участия, посветени на държавната програма за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. Искът е заведен от проф. Албена Златарева от Медицинския университет – Варна, която е участвала като консултант при подготовката на програмата и обществената поръчка.
Златарева твърди, че публикациите са накърнили честта, достойнството и професионалната ѝ репутация. Искът е разделен на пет претенции, като най-голямата е за 13 000 евро за материал, посветен на цените на тестовете за онкологичния скрининг.
Останалите четири претенции са по 3000 евро и са свързани с две телевизионни интервюта и още две публикации, разглеждащи обществената поръчка и организацията на програмата.
Случаят придобива още по-сериозен оттенък заради започналата по същото време данъчна ревизия на журналистката. Според информацията тя е получила сигнал в НАП през април 2026 г., а от нея са изискани документи за доходите и произхода на средствата ѝ за периода 2012–2017 г., както и информация за имущество, финансови активи и банкови сметки.
В основата на журналистическото разследване са цените на тестовете и начинът, по който Министерството на здравеопазването организира националните скринингови програми. По данни, цитирани в публикациите, през 2025 г. са сключени договори за доставката на двата вида тестове на обща стойност 10,4 млн. евро.
През април 2026 г. доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция потвърждава част от описаната в публикациите роля на Златарева. Според документа нейно експертно становище и пазарно проучване са били използвани при изготвянето на техническата документация и прогнозната стойност на обществената поръчка.
АДФИ е установила и че конкретно техническо изискване, съдържащо се в становището, е било включено в документацията на поръчката и е определено като дискриминационно и ограничаващо конкуренцията. Отговорността за нарушението по ЗОП обаче е на възложителя – Министерството на здравеопазването.
Николова определя случая като поредно „дело шамар“ срещу журналист, който работи по тема от висок обществен интерес. Тя заявява, че няма намерение да се отказва от журналистическата си работа въпреки натиска.
Съвпадението между гражданския иск и започналата данъчна проверка поставя и по-широкия въпрос докъде може да стигне натискът срещу разследващи журналисти, когато техните публикации засягат разходването на публични средства и действията на хора, участвали в подготовката на държавни програми.
