Върховни съдии искат да бъде изяснен важен правен въпрос, който засяга собственици на ипотекирани имоти и банки кредитори.
Трима съдии от Върховния касационен съд предлагат въпросът да бъде решен с тълкувателно дело от Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
Казусът е свързан с имот, ипотекиран за чужд дълг и впоследствие продаден на публична продан.
Според чл. 177 от Закона за задълженията и договорите собственикът на продадения ипотекиран имот, ако лично не е длъжник по обезпеченото задължение, има право да получи от продажната цена преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му вследствие на полезни разноски.
Именно тук се появява спорният въпрос – срещу кого трябва да бъде предявен искът?
Тримата върховни съдии – Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Николай Иванов – предлагат да се изясни дали като задължителни ответници трябва да участват едновременно длъжникът по обезпеченото с ипотека вземане и ипотекарният кредитор.
Конкретният казус е свързан със собственици на студио в апартаментен хотел. Когато придобили имота, той вече бил ипотекиран в полза на банка. По-късно имотът бил изнесен на публична продан.
Софийският окръжен съд присъдил на собствениците 20 000 лева за направени полезни разноски, докато претенцията им за още 10 000 лева за необходими разноски била отхвърлена. В тази част решението вече е влязло в сила.
След обжалване от страна на банката казусът стигнал до ВКС. Именно там върховните съдии установили, че в практиката на различни състави има противоречиви виждания по въпроса срещу кого трябва да бъде насочен искът по чл. 177 ЗЗД.
През 2021 г. състав на Търговската колегия приел, че искът задължително трябва да бъде предявен срещу ипотекарния кредитор и длъжника.
През 2025 г. обаче състав на Гражданската колегия застъпил обратното становище – че ипотекарният кредитор не е задължителен другар на длъжника в делото. Според това виждане банката може да се включи като подпомагаща страна на страната на длъжника.
Тъкмо това разминаване в съдебната практика е причината тримата върховни съдии да предложат въпросът да бъде поставен пред двете колегии на ВКС за тълкувателно решение.
Ако предложението бъде разгледано в тълкувателно производство, решението ще има значение за това как следва да се водят подобни дела занапред.
На практика става дума за важен въпрос за хора, които са придобили или притежават имот, ипотекиран за чуждо задължение, а впоследствие имотът е продаден чрез публична продан.
Засега окончателното решение по спорния въпрос предстои.
