„Наскоро си отиде последният музикант от първия оркестър на Лили Иванова“. Това сподели пред „България Днес“ Людмил Стаменов – Люстам.
На 80 години, Люстам, роден в пернишкото село Чешмегирово, е известен като шоумен, диджей и мениджър на някои от най-известните български артисти, включително Васил Найденов и Кичка Бодурова. Той е наричан „живата история на българската естрада“. В интервю за вестника споделя спомени от работа с Лили Иванова още в начален етап на нейната кариера.
„Съсед ми беше Александър, който наричахме Сънди. Живеехме в един блок в Перник и той свиреше на пиано в най-ранния състав на Лили – „Неразделните“. Сега не е останал нито един жив музикант от този оркестър. Чудя се защо Лили не разказва за него“, сподели Люстам.
„Човекът оркестър“ много добре помни началото на кариерата на златната певица.
Когато е бил на 17 години, той активно участва в културните инициативи на Перник и особено в програмите на младежкия дом. „По това време Лили също беше млада, живееше с първия си съпруг. Работеше като медицинска сестра на 9-ия етаж в местната болница. Това е около 1961 г., а може би и по-рано. Лили вече имаше бандата „Неразделните“. Работеше в болницата, а през уикендите участваше в концерти. Имаше едно място в рудника, наречено „Чакалнята“, където след смяната се представяха програми на миньорите, а Лили стана неразделна част от тях“, припомня Люстам.
По време на социализма, последният импресарио на ФСБ не забравя как е помогнал и на Васил Найденов.
Това се е случило, след като певецът вече не било част от „Диана Експрес“ по решение на ръководството. „Създадох неговата първа група. Той ми се обади, за да ме помоли да му намеря барабанист. Разговарях с едно момче от Благоевград и му споделих, че става въпрос за Васил Найденов, известен от песента от филма „Адаптация“. Момчето се съгласи и влезе в бенда на Найденов“, разказва Стаменов за вестника.
„Помагал съм на Васил много. Имам множество концерти с него, а също така спомени, както на сцена, така и извън нея. Най-силно ми е останал в ума моментът, когато идваше през зимата в Перник. Хонорарите бяха малки – по 25 лева на участие, а Васил беше останал без родители. Баща му имаше друга семейство, а майка му беше починала рано. Спомням си, как си сушеше мокрите чорапи на парното в Младежкия дом, понеже тогава нямаше средства“, заключи Люстам, описвайки началото на кариерата на Васил Найденов.
