Македонски политици и коментатори спорят за историческото наследство и символиката на предстоящото пренасяне
Решението останките, приписвани на цар Самуил, да бъдат пренесени от Гърция в България предизвика множество реакции в Северна Македония.
Темата беше широко отразена от местните медии, като публикациите поставят акцент както върху историческия спор, така и върху политическата символика на събитието.
Историкът Митко Панов, член на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, коментира, че пренасянето на останките трябва да се разглежда като съвременен политически акт, а не като исторически аргумент за характера на Самуиловата държава.
Темата е чувствителна и заради договорената формулировка на Съвместната историческа комисия. Цар Самуил е сред владетелите, за които е постигнато съгласие за съвместно отбелязване, като е определен като владетел на голяма средновековна държава, която според голяма част от съвременната историческа наука се определя като Българско царство.
В Северна Македония обаче се чуха и критики към начина, по който се организира пренасянето.
Бившият генерален секретар и началник на кабинета на президента Стево Пендаровски Миле Бошняковски определи решението като пропусната възможност за създаването на музей на остров Свети Ахил, където да бъдат представени различните историографски гледни точки към цар Самуил.
Той подчертава, че въпросът не би трябвало да бъде „чий е Самуил“, а как историческото наследство може да се превърне в основа за културно и научно сътрудничество между България, Северна Македония и Гърция.
Официалната позиция на правителството в Скопие засега е, че става дума за двустранно споразумение между две суверенни държави. В същото време управляващите заявяват, че ще продължат да защитават собствената си идентичност, език и историческо наследство.
Реакции има и от опозиционни и обществени фигури. Част от коментаторите поставят под въпрос дали останките действително са идентифицирани безспорно като тези на цар Самуил и какво историческо значение трябва да се придава на тяхното преместване.
Предаването на останките е планирано за 3 октомври, когато те трябва да пристигнат в България. Събитието вече се превърна в тема не само за историци и археолози, но и за политическия и обществения дебат в региона.
