На президентските избори в България беше регистрирана рекордно ниска избирателна активност, като само 1,5 милиона души се явиха на урните. Това представлява участие от около 22%, което е рязък спад в сравнение с 2016 година, когато 4 милиона гласуваха, и 2021 година, в която се отчетоха 2,5 милиона. Най-ниската активност преди това бе наблюдавана през 2013 година на референдума за АЕЦ „Белене“, където се гласуваха 1 405 463 души. Някои от посочените причини за този слаб интерес включват агресивната предизборна кампания, усещането за предопределен изход и отсъствието на водещите формации ГЕРБ-СДС и ДПС.
Сравнително, най-високата избирателна активност до момента е регистрирана през 1990 година при изборите за Седмото Велико народно събрание, когато гласуваха 6 976 620 души и активността достигна 90,79%. Високи проценти бяха отбелязани и през 1991 година с 83,9% и през 1992 година, когато над 75% от избирателите се явиха. През 1994 година последният парламент с над 75% участие беше избран, а през 2001 година активността спадна до 67%. Последните парламентарни избори на 19 април 2026 година завършиха с 51,11% активност.
При изборите за Европейски парламент активността през 2007 година беше 28,60%, а през 2024 година достигна 33,78%. Парламентарния вот през 2024 година отчете участие от 34,41%. Обикновено, активността на първия тур е по-висока в сравнение с балотажа, освен в 2001 година, когато се проведе сблъсък между Георги Първанов и Петър Стоянов. Предстоящият балотаж ще определи крайния победител.
Източник: dir.bg
