Ажда Чаушева, единствената дъщеря на Мустафа Чаушев, изрази емоциите си по изненадващ начин. Тя не само сподели своите чувства чрез поезията от втората си стихосбирка „Пак ще дишаш, сърце”, но и разказа за години на борба с психичното здраве, за което до неотдавна бяха запознати само нейните родители.
Мнозина смятали, че често пътува до Истанбул с баща си, известния артист Мустафа Чаушев, за да участват в концерти. Реалността обаче била различна. По време на обучението си в страната ни съседка, Ажда изпитала сериозен стрес, което довело до отключване на тежко заболяване. Действията ѝ се отразили на семейството, а майка ѝ дори развила диабет от притеснение.
През последните години участието на певицата значително намаляло. Имало дни, в които не желаела да напусне дома си. Седяла сама в стая, мислела за различни неща, включително и за самоубийство. Сега, с помощта на медикаменти, ситуацията е контролирана. В интервю за „Уикенд” Ажда разкрива, че източник на вдъхновение за нея винаги е била любовта.
В миналото тя подала документи за финансиране на стиховете си чрез фонд „Култура”, но получила рязък отказ. Оценили, че трябва да чете творбите си само пред близки, а не пред публика. Разочарованието ѝ обаче не я спряло, особено след като голямата поетеса Маргарита Петкова застанала зад нейните 62 стихотворения.
Ажда разказва, че стиховете ѝ са вдъхновени от две значими любовни истории. Едната от тях била кармична връзка, преминала в приятелство след раздяла, а другата ѝ причинила физическо и психическо страдание. „Започнах да пия по 7 литра вода на ден,” споделя тя.
„През почти година бях в дълбока депресия. Човекът не се оказа такъв, какъвто го мислех. Лъжеше ме и водеше двоен живот, докато бях влюбена в него. Въпреки всичко, болката оставаше,” казва тя. Tя споделя, че не е имала конкретна причина за биполярното разстройство, а положението се влошило, когато на 18 години заминала да учи в Истанбул. След завръщането си у дома, започнала да се изолира от всички.
Пена си дала куража да избяга от Бургас в София, където намерила спасение. В родния си град не могла да избегне въпросите на познати: „Какво се случва?” Лекарят Лорис Саян ѝ поставил диагнозата циклофрения, което й прозвучало зловещо.
След посещението при специалиста, Ажда се размислила за състоянието си. „Никога не съм вярвала, че мога да имам нормална връзка, защото бях различна,” признава тя. Въпреки трудностите, тя успяла да приеме заболяването и да намери лечение в Истанбул. Вече 10 години е в ремисия и редовно посещава психиатър.
Днес Ажда гледа на биполярното разстройство като на нещо, с което може да живее. Тя приема лекарствата си и е щастлива. „Хората трябва да осъзнават, че могат да се лекуват и че не трябва да се срамуват от състоянието си”, заявява тя и подчертава, че е минала през много трудности и знае какво е да се бориш с подобно заболяване.
Певицата смята, че е важно да се проявява разбиране и търпение към хората с подобни проблеми. Признава, че нейното предназначение е не само да дарява радост с музиката и поезията си, но и да помага на другите с психични разстройства.
Имало е моменти, в които не е виждала смисъл в живота. Страхът от самоубийство я е спирал, както и родителите ѝ. „Не исках да разбивам сърцата им,” споделя тя и определя себе си за щастливец, притежаваща любящи родители.
„Искам да се извиня на родителите си за страданията, които им причиних. Мама винаги знаеше кога съм в депресия или мания. Имам и хашимото, което, колкото и да е странно, помага при биполярно разстройство,” добавя Ажда. Тя споделя, че не е могла да устои на сладостите и любимото си сирене.
Певицата смята, че инцидентът на магистралата не е допринесъл за състоянието ѝ. По време на инцидента тя направила забележка на мъж, жаден за агресия. „Не сме завели дело, но след това започнах да имам паник атаки,” сподели тя, добавяйки, че семейството й е простило на нападателя.
Ажда намира утеха в различни манастири и джамии. Споделя, че се чувства уютно в Драгалевския манастир, където намира връзка с духовното. Тя запалва свещи и в манастира „Свети Мина”, защото вярва, че там стават чудеса.
„Сега приемам себе си такава, каквато съм. Научих се да се обичам повече,” заключава Ажда, която се надява в близко бъдеще да се завърне отново към музиката, която обожава.
