Илон Мъск претърпя съдебно поражение в дългогодишния си спор с OpenAI. Федерално жури в Оукланд, Калифорния, реши, че делото на милиардера е заведено прекалено късно и претенциите му са погасени по давност.
След около час и половина обсъждане деветчленното жури единодушно е стигнало до извода, че Мъск е знаел за промените в структурата на OpenAI още през 2021 г., но е подал иска си едва през 2024 г. – след изтичането на законовия тригодишен срок.
Решението на съдебните заседатели има консултативен характер, а окончателното решение трябва да бъде взето от съдия Ивон Гонсалес Роджърс. Тя обаче даде знак, че е склонна да се съобрази с позицията на журито.
„Има значително количество доказателства в подкрепа на заключението на журито“, заяви съдията, като допълни, че е била готова да прекрати делото още на този етап.
Случаят беше внимателно следен в технологичния свят, тъй като можеше да се превърне в сериозна заплаха за OpenAI – компанията, която се подготвя за евентуално голямо публично предлагане на акции.
Мъск заведе дело срещу OpenAI, както и срещу ръководителите ѝ Сам Алтман и Грег Брокман, като ги обвини, че са изоставили първоначалната идея на организацията да развива изкуствен интелект в полза на човечеството и са превърнали компанията в комерсиален проект.
Според твърденията му OpenAI е нарушила основната си мисия, след като започнала да работи за максимизиране на печалбите, включително в партньорство с Microsoft. Мъск настояваше за обезщетение от 150 милиарда долара, както и за връщане на значителни средства към нестопанската структура.
Той поиска още съдът да задължи компанията да промени управлението си, да отстрани Алтман и Брокман и да отмени корпоративната трансформация, която превърна OpenAI в един от най-влиятелните играчи в сферата на изкуствения интелект.
От OpenAI отхвърлиха обвиненията и заявиха, че мисията на компанията не е променена. Според защитата Мъск е предприел съдебната атака едва след като е основал собствената си AI компания xAI и се е превърнал в конкурент.
Адвокатите на OpenAI твърдят още, че милиардерът сам е подкрепял идеята за създаване на търговска структура, която да помогне на компанията да се конкурира с гиганти като Google. По думите им Мъск е искал по-голям контрол върху организацията, но след като не го получил, е напуснал.
По време на процеса адвокатът на OpenAI Уилям Савит представи делото като резултат от лично разочарование на Мъск.
„Мъск не получи това, което искаше от OpenAI. Клиентите ми имаха смелостта да продължат напред и да успеят без него“, заяви той.
В съдебната зала бяха разгледани множество вътрешни документи – имейли, съобщения и бележки от срещи. Сред свидетелите бяха съоснователят на OpenAI Иля Суцкевер и Шивон Зилис – ръководител в компаниите на Мъск и бивш член на борда на OpenAI.
Процесът разкри и детайли от ранните години на компанията, включително обсъждания за различни модели на финансиране, ролята на Google и дори идеи, свързани с криптовалути.
Илон Мъск е сред съоснователите на OpenAI и е осигурил около 38 милиона долара финансиране в началния етап на проекта. Той напуска организацията през 2018 г., а през 2023 г. създава собствената си компания за изкуствен интелект xAI.
„Бях глупак“, заяви Мъск пред съда, говорейки за ранната си подкрепа към OpenAI. „Дадох им безплатно финансиране, за да създадат стартъп.“
След решението адвокатът на Мъск Стивън Моло заяви, че клиентът му запазва правото си да обжалва. Съдия Роджърс обаче даде индикация, че подобен ход вероятно няма да промени изхода от спора.
