„ДНК тест вероятно е бил използван за първи път в България, за да бъде доказано бащинството на Йосиф Сърчаджиев спрямо Алекс“,
Полименова потънала в размисли за случая от 1984 година, който отдавна е в архивите на съда, след смъртта на известния актьор от „Черните ангели“ и „Време разделно“, когото тя определя като „изключителен артист“.
„Историята с Пепа Николова е страстна и бурна, а също и драматична. И тя показва как съдбата на дъщеря им, Александра Сърчаджиева, е повлияна от тази забранена любов“,
На въпрос на вестника дали преподавателят, разглеждал случая в упражненията, е бил съдия по него, Полименова отговори, че „допуска такова предположение, но не би искала да назове името му поради професионални етични съображения“.
„Важността на това дело стана очевидна, когато под натиска на семейството си, Йосиф реши да обжалва свойството на бащата“,
Адвокатът за първи път разкрива и два неподозирани факта – всъщност делото е заведено от Йосиф, а не от Пепа, което става по настояване на неговите роднини.
„Помня, че през периода, когато се е водело делото, се е извършвало само кръвно изследване, а ДНК тестовете едва започвали да навлизат в Германия“,
„Целият процес отнел много време, резултатите често пристигали след месеци. Според информация, която имам, чакането е било между 4 и 6 месеца“, уточнява Добромира Полименова, подчертавайки, че е важна фактологичната точност.
„Съдът взе незабавни мерки по въпроса. Йосиф бил принуден да признае Александра официално за своя дъщеря, а тя получила неговото фамилно име, но… не успяла да спечели любовта му“,
„Спомням си Йосиф след инсулт, в едно от не многото си интервюта той каза: „Имам много грехове. Сделах нещо, което не трябваше. Моят голям грях е към Александра. Надявам се да ми прости.“ Това е един кратък и закъснял опит за помирение“,
Полименова посочва, че независимо от присъдената издръжка, „тя е била минимална“.
„Така е било през тези времена и продължава да е и сега“,
„В историята й присъстват изпепеляваща страст и правен прецедент, който оказва влияние на Българската правосъдна система, както и една тиха болка, продължила години. Йосиф избегна да общува с дъщеря си дори на театралните подиуми, сякаш тя не съществуваше“,
Не така обаче стои работата с друг член от семейството на известния актьор. „По информация, която имам, синът му Пролетсин е признат като негово дете, но не биологично от Йосиф. Но той го признава за свое дете. Има процедура за приз recognition на чуждо биологично дете, което не е осиновяване, а все пак се счита за наследник“,
Тя споделя, че след смъртта на Пепа Николова през 2006 г., дъщеря й, тогава на 23 години, остава сама в живота, а баща й „не й подава ръка“.
„Днес всичко това остава като важен урок. Съдът би могъл да те обяви за законен баща, но истинската привързаност не може да бъде наложена“, обобщава Полименова, подчертавайки, че Алекс успява да превърне личната си болка в изкуство.
