Идеята за закриване на Комисията по досиетата предизвика нов политически спор, след като български евродепутати излязоха с позиция срещу планираната промяна. Те настояват всяко решение за бъдещето на институцията да бъде взето след широк обществен дебат, пълна прозрачност и ясни гаранции за нейната независимост.
„Категорично против планираното закриване на Комисията по досиетата!“, се посочва в позиция на евродепутата Емил Радев, публикувана на официалната му интернет страница и в социалните мрежи.
В документа, подкрепен и от други представители на българската делегация в Европейския парламент, се посочва, че промяната в статута на комисията не трябва да се разглежда само като административен въпрос, а като тема, свързана с историческата памет и правото на гражданите да имат достъп до информация за миналото.
Позицията на евродепутатите идва на фона на активната съпротива от страна на ДПС срещу намеренията за закриване на Комисията по досиетата. Партията на Делян Пеевски категорично се противопоставя на идеята и настоява институцията да бъде запазена.
Според изразената позиция прехвърлянето на функциите на комисията към Държавна агенция „Архиви“ с аргумент за оптимизация на разходите поражда въпроси относно независимостта на структурата.
„Закриването ѝ не е просто въпрос на административно решение, а на отношение към миналото, към жертвите на комунистическия режим и към правото на гражданите да знаят истината“, се посочва още в позицията.
Според евродепутатите достъпът до архивите на тоталитарните режими е част от европейските принципи за историческа памет и прозрачност. Те изразяват опасения, че подобна промяна може да доведе до ограничаване на възможността обществото да получава информация за лица и събития, свързани с миналото на страната.
„В Европейския парламент последователно защитаваме историческата памет и достъпа до архивите на тоталитарните режими, така че престъпленията на миналото да не бъдат забравяни или подменяни“, се казва още в разпространения текст.
Темата за бъдещето на Комисията по досиетата тепърва ще продължи да бъде предмет на политически дебати, като спорът вече излезе извън рамките на вътрешната политика и привлече вниманието и на българските представители в Европейския парламент.
