Ивелин Михайлов пак мина детектор на лъжата: „Нямам нито една открадната стотинка!“ Предизвика всички политици да го последват!

Създателят на „Исторически парк“ Ивелин Михайлов за пореден път се подложи на полиграфско изследване, като заяви, че няма какво да крие и е готов многократно публично да доказва истинността на думите си.
Според представените от него резултати детекторът на лъжата не е отчел признаци на измама при въпросите, свързани с обвиненията за присвояване на средства, лично облагодетелстване и укриване на имущество.
„Нямам нито една открадната стотинка“, заявява Михайлов. Той твърди още, че не притежава тайни банкови сметки, укрити средства, злато, криптовалути или имоти в чужбина, придобити с пари на инвеститори в „Исторически парк“.
По думите му полиграфът е потвърдил и че не е използвал политическата си дейност за лично облагодетелстване, а цялото си депутатско възнаграждение е дарил.
След изследването Михайлов отправи публично предизвикателство към останалите политици да преминат същата проверка.
„Аз отидох на полиграф. Сега сте вие. Ако нямате какво да криете, покажете го пред хората“, заявява той, като даде пример с лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов и призова и други политически фигури да отговорят публично на въпросите, които според него обществото си задава от години.
Това не е първият подобен тест за Ивелин Михайлов. Още преди последните парламентарни избори той също се яви на детектор на лъжата, когато защитаваше свои публични твърдения, включително обвинения срещу политически опоненти и изявления, свързани с натиск върху него.
Михайлов продължава да определя обвиненията срещу себе си и „Исторически парк“ като организирана политическа и медийна атака, чиято цел е да дискредитира както него, така и проекта.
В края на обръщението си той призова гражданите да гледат видеото с полиграфското изследване и да го споделят.
„Разпространете истината. Защото ако справедливостта бъде унищожена, утре тези същите ще дойдат и за вас“, заявява Михайлов.
Бележка: Полиграфските изследвания не се приемат като безспорно доказателство за истинност или неистинност на твърденията в съдебното производство. Резултатите показват реакциите на изследваното лице и сами по себе си не установяват фактическата вярност на направените изявления.