Според члена на Управителния съвет на БНБ най-големият проблем е запазването на остарялата макроикономическа рамка
От 1 август България ще разполага с редовен държавен бюджет, след като със закъснение бяха приети финансовите рамки на държавата, Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване.
Докато управляващите определят бюджета като необходима финансова рамка, от Българската народна банка идват предупреждения, че в него остават сериозни рискове. Членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански заяви, че вместо да преодолее натрупаните проблеми, документът може да задълбочи част от негативните икономически тенденции.
По думите му най-сериозното притеснение е свързано с намерението правителството да използва същата макроикономическа рамка и при подготовката на бюджета за 2027 г. Според Каримански именно тези прогнози са основата, върху която се изграждат както приходите, така и разходите на държавата, а при динамична икономическа среда те трябва редовно да бъдат актуализирани.
Той обърна внимание и на различията в прогнозите за инфлацията. Докато в средносрочната бюджетна прогноза е заложена средногодишна инфлация от 4,3% през 2026 г., очакванията на БНБ са показателят да достигне около 5%. Според Каримански подобно разминаване не е маловажно, тъй като може да окаже влияние върху реалистичността на бюджетните разчети.
Икономистът смята, че използваната от правителството макроикономическа прогноза вероятно не е съобразена с последните промени в икономическата обстановка. Затова според него през есента трябва да бъде изготвена нова актуализирана прогноза, която да послужи като основа за бюджета за 2027 г.
Каримански изрази тревога и от законов текст, който не предвижда изработването на нова средносрочна бюджетна прогноза при подготовката на следващия държавен бюджет. По думите му именно липсата на навременна актуализация на икономическите показатели може да доведе до неточности при планирането на публичните финанси в условията на бързо променяща се икономическа среда.
