Парис Джексън разказа за един от най-личните моменти от детството си – първата си среща с биологичната си майка Деби Роу. Дъщерята на Майкъл Джексън сподели историята в подкаста „Call Her Daddy“, където говори откровено за семейството си, загубата на баща си и начина, по който днес гледа на миналото.
След развода на Майкъл Джексън и Деби Роу през 2000 г. пълните родителски права над Парис и брат ѝ Принс остават при певеца. Така Парис израства основно с баща си и баба си Катрин Джексън, а майка ѝ постепенно остава извън ежедневието на децата.
Среща без предварителни очаквания
Парис признава, че дълго време почти не е имала представа какво е да има майка в ежедневието си. Любопитството ѝ към Деби обаче започва да се засилва след смъртта на Майкъл през 2009 г.
Когато най-накрая се срещат, моментът се оказва много по-естествен, отколкото човек би очаквал. Парис просто слязла в хола и видяла Деби заедно с баба си. Поздравила я с „Здравей, мамо“, а след това двете прекарали известно време заедно.
Според Парис именно липсата на предварително изградени очаквания е помогнала отношенията им да се развият постепенно и без излишно напрежение. Днес двете са много по-близки.
Детство в Neverland
Парис разказва и за необичайното си детство в имението Neverland. Въпреки огромните атракциони, киното и животните, тя подчертава, че животът ѝ там не е бил постоянен празник.
Имало правила, домашни и задължения, а забавленията били своеобразна награда за добре свършената работа. Телевизията също не била достъпна без ограничения – на децата им позволявали да гледат предимно образователни предавания и филми.
Заради огромната популярност на Майкъл Джексън децата му често носели маски, когато излизали навън. Така баща им се опитвал да им осигури поне някакво подобие на нормално детство, далеч от фотографи и фенове.
Майкъл Джексън като баща
Когато говори за баща си, Парис го описва преди всичко като забавен и грижовен човек. Като дете тя не разбирала напълно мащаба на неговата световна популярност.
Това се променило, когато започнала да вижда огромните тълпи и реакциите на хората към него.
Един от най-тежките моменти за нея идва през 2009 г., когато само на 11 години излиза на сцената по време на поклонението в памет на Майкъл и говори пред милиони зрители. Парис казва, че решението ѝ да се качи на сцената е било напълно спонтанно. Дори днес тя не е гледала записа от собственото си изказване.
„Не искам да живея с очаквания“
В разговора Парис говори и за начина, по който подхожда към личните си отношения. Според нея прекалено високите очаквания към другия могат да доведат до разочарование.
Тя свързва тази философия и с отношенията си с Деби Роу. Вместо да очаква майка ѝ автоматично да заеме ролята, която е липсвала в детството ѝ, Парис позволява на двете постепенно да изградят собствена връзка.
Така историята им не се превръща в класическа приказка за изгубена майка, която внезапно се завръща. По-скоро става дума за две жени, които се опознават и намират място една за друга вече в зряла възраст.
Днес Парис е на 28 години и има собствен път като музикант и актриса. Разговорът показва и желанието ѝ да гледа на миналото не като на нещо, което трябва да определя целия ѝ живот, а като на част от историята, която постепенно се научава да приема.
В крайна сметка най-интересното в разказа ѝ не е само фактът, че е дъщеря на Майкъл Джексън, а как сама изгражда отношенията си, идентичността си и живота си извън огромната сянка на фамилията.
