Министерството на културата обмисля сериозна промяна в начина, по който се финансират археологическите разкопки в България. Идеята е значими обекти да получават средства не само за един археологически сезон, а по многогодишни програми с хоризонт от две или три години.
Това стана ясно при посещението на министъра на културата Евтим Милошев на археологическите разкопки на нос Калиакра край Каварна. Според него по-дългосрочното финансиране ще позволи на екипите да планират работата си по-спокойно и да преминат от самото проучване към реалното опазване на откритото културно наследство.
Археологията по принцип е сезонна дейност, но работата с ценните находки не приключва с края на разкопките. След откриването им предстоят консервация, реставрация, проучване и подготовка за представяне пред посетителите.
Именно затова според министъра е необходимо финансирането да бъде по-дългосрочно. Така археолозите ще могат да организират целия процес, вместо всяка година да започват отначало с несигурност дали ще разполагат със средства за следващия етап.
Като пример за подобен подход са посочени държави като Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция. Министерството възнамерява да проучи техния опит и след разговори с водещи български археолози да предприеме конкретни стъпки за прилагането на подобен модел у нас.
Нос Калиакра е сред обектите, които показват защо подобна промяна е необходима. Мястото привлича сериозен туристически интерес, но според директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова все още не разполага с достатъчно условия за пълноценно посрещане на посетители.
След археолозите трябва да дойдат архитектите, които да разработят решения за възстановяване и представяне на откритото наследство. Идеята е ценните обекти да не останат само като разкопки, а да бъдат превърнати в места, които могат да бъдат видени и разбрани от широката публика.
Това може да има и пряк икономически ефект. Повече посетители означават повече приходи от културен туризъм, които от своя страна могат да подпомогнат бъдещите проучвания и поддръжката на самите обекти.
Сред обсъжданите възможности е и създаването на по-добри условия за туристите – включително услуги на място, сувенири и реплики на открити артефакти. Така археологическото наследство може да се превърне в устойчив ресурс за развитието на цели региони.
В разкопките на Калиакра тази година участват и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури. Младежите получават възможност да се докоснат директно до археологическата работа и до откритите артефакти.
Според институциите подобно сътрудничество между музеи, археолози и училища има важна роля за подготовката на следващото поколение специалисти и за съхраняването на интереса към българската история.
Ако предложението за многогодишно финансиране бъде реализирано, археологическите обекти у нас може да получат много по-добра перспектива за развитие.
Вместо разкопките да приключват с края на поредния сезон, целта е да се изгради цялостен процес – от откриването на находките до тяхното съхраняване, възстановяване и представяне пред туристите.
Именно това може да се окаже следващата голяма крачка за българското културно наследство – не просто да откриваме историята си, а да я съхраняваме и показваме по начин, който привлича и бъдещите поколения.
