Елена Йончева, евродепутат от България, подаде сигнал до Европол и Интерпол относно злоупотреба с данните от PNR системата, която изглежда е мотивирана от политически цели, извършена от българското Министертство на вътрешните работи.
Министърът на вътрешните работи на България наскоро оповести документи, които повдигат значителни притеснения относно законността на използването на тези инструменти. Според Йончева, данните показват събиране на информация, което излиза извън рамките на правото на Европейския съюз.
Разследването, осъществявано от Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), се фокусирало върху международно пътуване на член на българския парламент и свързани лица. От разкритата информация става ясно, че целта не е била разследване на конкретно терористично деяние, а по-скоро събиране на данни какъвто и е личният и професионален живот на индивидите, включително бизнес дейности и финансови трансакции. Както редица документи показват, българските власти са имали достъп до PNR данни за периода от 15 юни 2018 г. до 15 юни 2026 г. и са задействали канали за международно полицейско сътрудничество. На по-късен етап, цитира се, че „Оперативно-разследващите дейности и анализът на постъпващата информация продължават и в момента.“
Особено тревожен е фактът, че разкритите документи не предоставят индикации за наличието на прокурорско решение или съдебен мандат, които да оправдават обработката на такава чувствителна информация. Използването на PNR данни е строго регулирано от Директива (ЕС) 2016/681, която ограничава достъпа им само до предотвратяване и разследване на терористични и тежки престъпления. В допълнение, Съдът на Европейския съюз е утвърдил, че всяка намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните трябва да бъде съобразена с принципите на законност, необходимост и пропорционалност, и да бъде придружена от ефективни гаранции.
Йончева акцентира, че данните от PNR и международното полицейско сътрудничество не бива да се използват за политическо наблюдение или за цели, свързани с вмешателство в демократичните процеси. Такова поведение би било в противоречие с основните права, защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз, и би могло да предизвика загуба на доверие в механизмите, предназначени за борба с тероризма и трансграничната престъпност.
Елена Йончева изрази готовност да се срещне с представители на Европол и Интерпол, за да предостави допълнителна информация и да обсъди сериозността на ситуацията.
