Елизабет Методиева е натрупала значителен опит в журналистиката, но повечето български зрители я познават най-добре от рубриката си в предаването „На кафе”. В изминалата седмица тя успя да се появи и в шоуто на шеф Манчев „Черешката на тортата”, където демонстрира забележителни кулинарни умения, дори приготвяйки ястие от телешки тестиси.
На 37 години, Елизабет сподели с нас подробности относно работата си в телевизията, както и за ролята си в семейния ресторант в Перник. Разказа ни и за грижите, свързани с последиците от болезнен инцидент на улицата, който я остави с пет шева на брадичката си, навехнат пръст и хематом на коляното, както и за трагичната загуба на своя баща. Това е, което красавицата сподели в интервю за „Уикенд“.
– Как се получиха шевовете на брадата ви след падането?
– Инцидентът беше изключително нелеп и се случи за миг. На 12 юли с майка ми се връщахме в около 19 часа от кратка почивка в Хисаря, придружени от нашите две кучета – мама държеше чихуахуа, а аз френски булдог. На отсрещния тротоар бяха две спокойни питбула. Моят булдог видимо се изплаши и опита да избяга, при което каишката му се изплъзна от ръцете ми. В опит да го хвана, краката ми се затъваха и паднах с лице на тротоара. Първоначално предположих, че съм счупила зъбите и челюстта си, но за щастие, се оказа, че не е така. Преминах само с 5 шева на брадичката. Плюс това, имам навехнато малко пръстче на едната ръка и хематом на коляното. Шевовете не ме притесняват – приемам ги като знак от съдбата, че е време да забавя темпото и да се отпусна.
– Кога ще ви премахнат конците?
– На 17 юли, петък, трябваше да ми ги свалят, но лекарят реши да отложи, за да заздравее раната по-добре. Надявам се следващата седмица всички да е наред. Ръката и коляното се възстановяват. Най-вече нямам търпение да се върна в работния процес, тъй като никога досега не съм стояла толкова дълго у дома. Лошо ми е, че не успях да завърша сезона в „На кафе”.
– Вие имали ли сте преди това други травми?
– Не. Като дете бях много спокоен. Родителите ми често споделяха, че където и да ме оставят, след часове ме намират на същото място. През 2023 година преживях тежка катастрофа, но се отървах сравнително леко. Проходих на зелен светофар и двама младежи, които караха бързо, буквално разпиляха моята кола. За щастие, оцелях както аз, така и моята спътница Цвети Стоянова, бивша гимнастичка, но и двете получихме само сътресение.
– Страхувахте ли се да шофирате след инцидента?
– Не. Имам много близък приятел ветеринар, който ме посети след два дни в мрак, когато трябваше да си почивам, и ми каза, че трябва да отидем до Гигинския манастир. Когато напуснахме Перник, той спря колата и ми предложи да седна зад волана, за да ми мине страхът. Още му благодаря, тъй като, ако не бях возила тогава, вероятно щеше да ми остане страх.
– Как се справихте в „Черешката на тортата”? Имаше ли притеснения?
– Беше вълнуващо преживяване и благодаря на екипа на „Черешката”, че ме поканиха. Обичам да готвя, но имаше рискове да представя ястията пред камера. След като гледах предаването, мога да кажа, че съм удовлетворена от това, което показах, и съм щастлива, че в шоуто срещнах нови приятели.
– Къде научихте да готвите?
– Гледах баща ми, който бе шеф готвач в ресторанта ни в Петрич. След като той почина, свързах се с неговата готвачка, за да ме научи на неговите техники.
– Когато се паднаха телешки бели бъбреци, вие казахте, че шеф Манчев се шегува с вас…
– Това бе в шеговит контекст. Шеф Манчев разбира, че се шегувам, и се засмя. Приготвих телешките тестиси отлично, което ме изненада самата мен. В началото, докато вариха, миришеше неприятно, но когато ги белех, ароматът изчезна – вероятно благодарение на лимона и дафиновия лист, които шеф Наско Балкански ми предложи. Когато вече минаха през маслото, копъра и лука, никой не би познал какво са, освен мен.
– Редовно ли помагате в семейния ресторант?
– Напоследък не. Когато баща ми почина, имах период, в който всекидневно посещавах ресторанта, след връщане от работа в София. Работих като барман, сервитьор и помощник в кухнята. Бях и чистач, и управител.
– Колко служители работят в ресторанта?
– От 10 до 12. Мамата ми, да е жива и здрава, е там всеки ден. Без нея ресторантът ни не би оцелял 20 години. Характерите ни са много различни. Тя е по-страстна и лесно се ядосва, но бързо прощава. Аз разчитам на търпение, но ако нещо ме изнерви достатъчно, прекратявам отношенията и нямам намерение да се връщам. Напоследък проблемът е в персонала – идват хора, които плачат, че не им стигат парите, а след ден не се връщат, като се оплакват от работа. Не, работата не е тежка. В „Черешката” споменах, че работя на 6 различни места. Надявам се младите да осъзнаят, че няма срамен труд и парите не се печелят лесно.
– Какви са тези 6 места, на които сте заета?
– Аз съм главен редактор на женски сайт, водя подкаста „Елизабетско”, имам рубрика в „На кафе” и пиша статии на хонорар за ежедневник. Бях редактор в предаването на Дани Бачорски „SOS разтребители” и работя в ресторанта.
– В „На кафе” и в подкаста готвите ли изненади?
– Има планирана среща с моята великолепна продуцентка, на която ще обсъдим изненадите. Искам да надградя рубриката ми в „На кафе” и да въведа нови елементи в подкаста. За желаещите да го гледат на живо, ще има възможност на 16 август в Морската градина на Бургас.
– С какви трудности се сблъсквате в работата?
– Продължавам да изпитвам голяма тъга, когато пиша за хора, напуснали ни. Най-трудна за мен бе статията за Стоянка Мутафова.
– Ще имате ли лятна почивка?
– Планирам такава. С майка ми ще отпътуваме за рождения ми ден на 31 август, а седмица преди това ще отидем и на море за 6-7 дни. Трябва да заредя батериите преди новия сезон на „На кафе” през септември.
– Има ли специален мъж в живота ви?
– Не. Вече не следя колко години съм сама. Може би са три, но не съм сигурна. Понякога излизам на вечери и разговарям с различни хора, но все още не съм намерила подходящия. Вярвам, че за истинската любов няма възраст. Ще се откажа от компромиси, само за да не бъда сама или за друга изгода. Това не е за мен.
– Какво бихте искали да промените в себе си?
– Изключително самокритична съм. Когато възникне проблем, винаги търся вината в себе си, което не е здравословно. Това е една от нещата, които желая да променя, въпреки че не знам дали е възможно на 37 години. Освен това, искам да спра да преосмислям всичко твърде много, и да съм малко по-спонтанна.
