Пет държави от Европейския съюз натискат за нов подход към миграцията – създаване на специални центрове за връщане на мигранти извън територията на ЕС.
Идеята е обсъдена на среща в Копенхаген, в която са участвали министрите, отговарящи за миграцията от Дания, Германия, Нидерландия, Гърция и Австрия.
Планът е амбициозен – до края на 2026 г. да бъде избрана поне една държава партньор, където проектът да започне реално да се прилага.
Според инициаторите обаче не става дума за затвори.
Предвижда се центровете да бъдат „открити съоръжения“, в които върнатите хора ще могат да живеят и дори да работят. Целта е да се намери алтернатива за хората, които нямат право да останат в ЕС, но не могат да бъдат върнати директно в държавите си.
Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер вижда в схемата начин да бъде ударен бизнесът на каналджийските мрежи и да бъде намален броят на опасните маршрути към Европа.
Датският министър по миграцията и интеграцията Мортен Бьодсков пък поставя конкретен срок – до края на 2027 г. първите чужденци без разрешение за пребиваване в Дания и ЕС да могат да бъдат връщани по новия модел.
Основната мишена са хората, чиито молби за убежище са отхвърлени, но по една или друга причина не могат да бъдат депортирани директно в страните си.
Паралелно се обсъжда и още по-чувствителен вариант – центрове извън ЕС, в които мигранти да изчакват решенията по молбите си за убежище.
Сред държавите, които се споменават като потенциални партньори, са Уганда и Руанда.
Именно тук обаче започват сериозните спорове.
Правозащитни организации предупреждават за опасност от незаконно задържане, малтретиране и нарушения на международното право. „Амнести интернешънъл“ критикува идеята подобни механизми да се използват основно като средство за възпиране и репресия.
Поддръжниците на проекта виждат точно обратното – възможност да бъде прекъснат опасният модел, при който хора плащат на каналджии, за да предприемат рисковано пътуване към Европа.
Засега планът е на етап политическо обсъждане и не означава, че такива центрове вече функционират.
Но ако петте държави успеят да превърнат идеята в работещ механизъм, Европа може да промени изцяло начина, по който процедира с хората, получили отказ за пребиваване.
Големият въпрос вече е не дали ЕС ще затяга миграционната си политика, а докъде ще стигне с прехвърлянето на отговорността извън собствените си граници!
