Григор Димитров може да се окаже един от малкото тенисисти, способни да спасят традиция, започнала още през XIX век.
Близо 150 години след първото издание на „Уимбълдън“ една любопитна серия в тениса е поставена под сериозна заплаха. От 1877 г. насам във всеки сезон поне един играч с еднорък бекхенд е достигал до полуфинал на турнир от Големия шлем.
През 2026 г. това все още не се е случило.
След Australian Open, „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“ последният шанс за продължаване на уникалната традиция е US Open. А сред малкото останали тенисисти с този вече почти изчезнал удар е и българската звезда Григор Димитров.
Ситуацията е особено любопитна заради бързото изчезване на едноръкия бекхенд от върховия тенис. В момента в Топ 100 има само шестима играчи, които разчитат на него – Лоренцо Музети, Денис Шаповалов, Стефанос Циципас, Даниел Алтмайер, Джовани Мпечи Перикар и Александър Ковачевич.
От тях единствено Музети е в Топ 20.
Именно италианецът беше човекът, който през 2025 г. спаси традицията, достигайки до полуфиналите на „Ролан Гарос“. През настоящия сезон обаче Музети изпитва сериозни трудности, включително проблеми с контузии, и все още не е стигал до последните четири на турнир от Шлема.
Така погледите постепенно се насочват към Ню Йорк.
Григор Димитров е сред малкото останали представители на класическия еднорък бекхенд, който все по-рядко се среща на най-високо ниво.
Причината е ясна – съвременният тенис става все по-бърз и физически тежък. Двуръкият бекхенд дава по-голяма стабилност при посрещането на мощни удари и високи топки, а младите състезатели все по-често се обучават именно на него.
Показателен е и друг исторически момент. През 2024 г. за първи път от създаването на ATP ранглистата се стигна до ситуация, при която в Топ 10 нямаше нито един тенисист с еднорък бекхенд. След това Димитров отново влезе сред първите десет и върна класическия удар в елита, макар и временно.
Сега пред него и останалите малцина майстори на този бекхенд стои далеч по-голямо предизвикателство.
Ако нито един от тях не достигне до полуфиналите в Ню Йорк, една традиция, започнала още през 1877 г., ще бъде прекъсната за първи път в историята.
Именно затова участието на Димитров на US Open може да има значение, което надхвърля личната му кариера.
Българинът има шанс не просто да преследва поредния си силен резултат в Големия шлем, а да се окаже един от последните пазители на удар, превърнал се в символ на класическия тенис.
В Ню Йорк ще стане ясно дали 150-годишната традиция ще продължи.
И дали Григор Димитров ще бъде човекът, който ще я спаси.
