„Не мога да си представя нито един ден без работа”, споделя основателят на ансамбъл „Българе”
Събитие, наименувано „Нощ в миналото”, отбелязващо 150-годишнината от Априлското въстание, стана истинско тържество за Габрово и цяла България. Интерактивният спектакъл, ръководен от Христо Димитров, завладя сърцата на многобройни патриотични зрители чрез впечатляващи музикални и танцови изпълнения, в които участваха и зрители. Музеят на открито „Етър” не успя да побере всички желаещи да се насладят на арт програмата и на сцените, свързани с националната ни история.
След отличното представяне, Христо Димитров получи бурни аплодисменти. Това провокира журналист от „Уикенд” да го попита за тайната на успеха и как е успял да реализира такъв впечатляващ проект. Димитров, който навършва 57 години тази есен, нарича „Нощ в миналото” кулминацията на творческата си кариера, тъй като подобно обединение на различни видове изкуство на такава масштабна сцена не е осъществявал преди. Той счита, че ключовото въздействие е дошло от декора, значението на годишнината и изпълнението на артистите.
„Маестро Йордан Камджалов справедливо отбеляза: „Няма подобна революция в изкуството от времето на Вагнер”. Той присъстваше на живо. Звучи самодоволно, но тези думи са негови. Когато някой ме пита какво сме направили, не мога да отговоря. Няма определение, което да опише точно какво се случи. Не беше концерт, нито спектакъл, нито театрално представление. Може би направихме нещо като живо кино, с 250 участници – както професионалисти, така и любители. През двата дни присъстваха около 3500 зрители. Надявам се „Нощ в миналото” да привлече още повече хора. След него отпътувах за Плевен, където работихме по спектакъла „Непознатите българи”, който ще се играе дори 20 години след смъртта ми. Първият спектакъл от трилогията „Това е България” вече се играе 24 години. Чудя се как хората не са се изморили от него”, споделя Димитров, добавяйки че се замисля за повторение на „Нощ в миналото” догодина.
След успешното представление в „Етър”, Христо се захваща с подготовката за фестивала в Жеравна, където участниците са значително повече. Той твърди, че не спира да работи и не разполага с почивни дни, дори преди да срещне съпругата си Цвети, не е знаел какво е почивка. Последният път, когато е почивал, е бил на 17 години, като почивка е разбирал единствено съня през нощта.
Димитров споделя, че вдъхновенията му за фешъни, спектакли и танци идват от „горе, от Бог”. Вярва, че креативността е дарба, с която човек трябва да се роди. От дълги години той е строго въздържал. Пие единствено вода и не консумира безалкохолни напитки, кафе или алкохол. Според него, дори две бири предизвикват желание за сън и намаляват мотивацията за работа.
„Имам опит с алкохола. Бях на дъното на алкохолната зависимост. След това идва смъртта. На 24 години, аз почти загинах няколко пъти. Излизах с приятели, но само аз оцелях. Те не успяха да се справят. На 22 години, не можех да ходя нормално, подпирах се по стените. Имах дни, в които повръщах 14 пъти, без да съм пил нищо. Това беше ужасно мъчение. Получих остър панкреатит. През периода от 22 до 24 години, нямаше ден, в който да не пия литър концентрат. В казармата не можех да се напивам, но в Музикалната академия пиех. Завърших с отличен успех, дори когато бях в нетрезво състояние”, спомня си той. На 23 години стартира собствен бизнес с 140 служители, известен и с името „Ицо Вестника”, тъй като печатал вестници. Макар да изглеждал нормален за хората, той притежавал тайни за алкохолизма си.
Димитров вярва, че на хора с подобни проблеми никой не може да помогне, освен самите тях. Споделя за младеж, на когото наскоро помогнал, като му показал двустранен лист с плюсовете и минусите на живота – от едната страна е изписал всички добри неща, а от другата само „алкохол”. Обяснил му, че сам трябва да направи избора си. Съветва, че за хора, които искат да спрат, е необходимо да се откажат напълно и дори от алкохолни бонбони.
По време на периода на въздържание, Димитров се запознал с религиозни текстове, благодарение на подарък от съобщите си. Когато познал истинското покаяние, той започнал да се моли за избавление от зависимостта си. Осъзнал колко важен е Бог в живота му, около 30 дни след като е спрял да пие. Препоръчва на всеки, който желае да се самоопредели, да е поне месец въздържал, също така смята, че пушенето също влияе негативно на нервната система.
Христо Димитров бе радостен от своята кариерна реализация и от щастието на семейството си. Обаче, той не се чувствал напълно свободен, поради собственото си решение да се отказва от свободата. Илюстрира това с емоционален спомен за разлъка с дъщеря си Хриска, когато било необходимо да участва в представление в Плевен.
На 21 години, Христо основал първата си бизнес инициатива, като стартира танцова школа за деца в Пловдив. На нея се записали 1400 деца, а за да се справи с всичките, му помагали колеги. След това създал кондукторни услуги в града. Печелените пари носел в чанти, което му позволявало да продължава да пие. Имал личен шофьор, който го отвеждал и до академията, и до ресторантите. На 24 години изгубил всичко и започнал всичко отначало. Преминал през два фалита, но никога не се отказал. Димитров признава, че първият път бил безверен, а след втория – уверено вярващ, което направило започването по-лесно.
Христо признава, че не е имал намерение да се жени трети път или да има повече деца, но срещнал Цвети, която смята за уникална. Предишните му съпруги били професионални музиканти. Цвети обаче е скромна и срамежлива, но показа добри умения като инфлуенсър. След появата на любовта им, се родила Хриска. Двамата основали дом и се заживели щастливо в Габрово.
За всичките си постигнати успехи, Христо благодарен на сестра си Елена Андерсон и покойния й съпруг Ян Андерсон, които финансирали създаването на фондация „Българе”, която се оказала началото на следващите успехи в кариерата му.
