Неповторимото писателско майсторство на Алеко Константинов е успяло да предвиди манталитета на българския управленец преди повече от сто години. Това не се отнася единствено за епохата след освобождението, а и към съвременността, когато България е част от Европейския съюз и НАТО.
Ситуацията в страната е иронична — въпреки уви, преминатите години на институционален напредък, управленският имидж все още носи отпечатъка на Бай Ганьо. Този тип важен народен образ остава величествен, самонадеян, считаш, че държавата е негово притежание, а не обществена отговорност.
От два месеца на поста вътрешен министър е Иван Демерджиев, който не само визуално напомня на традиционния български архетип, но и активно се опитва да се впише в представата за Алековия герой.
Амбицията на Демерджиев изглежда да е безгранична. Позицията му в Министерството на вътрешните работи, на която досега е отдавал голямо значение, вече му се струва недостатъчна. Проявява ли намерение да се насочи към поста на министър-председателя или кмет на Пловдив? Със сигурност, за него всичко е възможно.
Притеснително е, че като повечето предшественици, и този министър използва ресурсите на силовото ведомство не в защита на обществото, а за собствено кариерно развитие и натиск върху опоненти.
Допълнителен проблем е, че Демерджиев със своето поведение нанася ущерб на институционалния имидж на МВР, а това от своя страна рефлектира върху авторитета на България. Той не само че нарушава дипломатическите принципи, но и въвлича американските партньори в вътрешно-политически конфликти. Когато един министър използва държавата, за да изтъкне собствената си личност, институцията започва да прилича повече на сцена, отколкото на правителствено орган.
Преди две седмици Демерджиев направи значимо изявление, че заминава за Вашингтон. Официалният повод първоначално бе скрит, с цел да се създаде впечатление, че визитата е във връзка с предполагаеми нарушения на санкции по закона „Магнитски“. След това стана ясно, че той участва в международна конференция за борба с левия радикализъм. Начинът, по който бе представена срещата, разкрива повече политически цели, отколкото държавнически подход.
В интервюто, дадено от лоби бара на хотела в американската столица, Демерджиев изрази обичайните си позиции, без да спомене името на Делян Пеевски, макар че на всички е ясно, че именно той е основният му фокус. Не е ясно точно с кого е говорил от OFAC, но това не е най-значимият детайл. По-важното е, че България притежава министър, който демонстрира неразумна самодостатъчност.
Демерджиев демонстрира рисково поведение, типично за значителен брой политици в последните три десетилетия. С репресивни методи и доноси, той се опитва да пречи на опоненти и да undermine независимостта на съдебната власт.
На пръв поглед, слушателите на финансовото министерство на САЩ вероятно се питат как човек от малка балканска страна ще им обяснява как да преразгледат санкции. Загадка остава как подобен човек си представя, че може да увери международни партньори за „страшни корупционни схеми“.
Демерджиев, обаче, разчита не само на институционални методи, но и на активно функционираща трол-фабрика в социалните мрежи. В мрежовите платформи се ширят групи и профили, които създават манипулативно съдържание, поддържано от пари и система с определена политическа цел.
Такова поведение не е типично за гражданска инициатива, а по-скоро се явява организирана манипулация. И ако в момента той е в Вашингтон с намерения да поднесе ново поръчково интервю, това не е истинска комуникация, а политическа пропаганда.
МВР-министърът, подобно на много свои предшественици, вече започва да създава проблеми за управляващата партия. Затрудненията, които той би могъл да причини на „Прогресивна България“, биха могли да бъдат по-сериозни от комуникационните проблеми, следвани от предишни събития. Управляващите следва да помнят, че историята на Алеко завършва tragically и непроменимо.
