Иван Гарелов не беше просто телевизионен водещ. Той беше от онези журналисти, които успяваха да накарат милиони да спрат пред телевизора – включително хората, които вземат решенията в държавата.
Една от най-запомнящите се истории на легендарния журналист е свързана с британския му колега Джеръми Паксман.
Когато Гарелов го попитал колко зрители гледат предаването му, Паксман отговорил: един милион. Българинът пък му отвърнал, че неговата програма се гледа от няколко милиона, тъй като по онова време телевизията у нас била само една.
Паксман обаче дал отговор, който Гарелов никога не забравил: важно било, че сред този един милион са хората, които управляват държавата.
Именно така Гарелов разбирал и собствената си професия – не просто да има публика, а сред зрителите да бъдат онези, които влияят върху обществения живот.
В продължение на 21 години той води „Панорама“ по БНТ, а емблематичната му фраза „Часът и мястото на срещата са известни“ се превръща в запазена марка. Оттам идва и прозвището, което остава с него завинаги – „Мистър Панорама“.
Гарелов обаче не се ограничава само до БНТ. През годините работи в различни медии, става ръководител на новините и актуалните предавания в Нова телевизия, води и телевизионната игра „Вот на доверие“ по bTV.
Дори когато за кратко се отдалечава от журналистиката, тя не спира да му липсва.
Той категорично държи и на професионалната си свобода. По думите му е отказвал предложения, когато към тях били поставяни политически или финансови условия, и приемал договори, гарантиращи му възможността да изразява собственото си мнение.
Зад сериозния телевизионен образ обаче се криел човек с огромно чувство за хумор и любов към живота.
Гарелов пътува до едни от най-горещите точки на света, среща се с големи политически и обществени личности и превръща преживяното в истории, които по-късно пренася и в книгите си.
Той оставя след себе си осем книги, като последната – „За какво мечтаят жените“ – остава недовършена. В нея журналистът възнамерявал да разказва за жени, които са го впечатлили със своите позиции и успехи.
Сред по-късните му книги са „Неизпратени писма до Маргарита“, „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“ и „Тук Хемингуей никога не е бил“.
В тях Гарелов събира професионални приключения, пътувания, срещи с известни личности, лични спомени и любопитни истории от различни краища на света.
Особено силно звучат думите му за времето, което неусетно отминава. Той признава, че усеща годините не толкова по себе си, колкото по хората около него – по приятелите, колегите и големите личности, които постепенно си отиват.
„Моят свят си отива, аз в кой оставам?“ – този въпрос, който Гарелов си задава, звучи като болезнена равносметка за един човек, прекарал десетилетия в самия център на обществения живот.
Иван Гарелов умира на 3 септември 2024 г. на 81 години, след тежка черепно-мозъчна травма и кръвоизлив в мозъка, получени след падане в Свети Влас.
Днес обаче името му продължава да носи тежестта на цяла журналистическа епоха – епоха, в която един телевизионен водещ можеше да събере пред екрана милиони и да знае, че сред тях са и хората, които управляват България.
