За първи път от 150 години нито един играч с този удар не достигна полуфинал на турнир от Големия шлем
Тенисът е на път да се сбогува с един от най-красивите и разпознаваеми удари в историята си. За първи път от първия „Уимбълдън“ през 1877 г. нито един играч с бекхенд с една ръка не успя да достигне полуфиналите на турнир от Големия шлем през сезона.
Тенденцията стана факт след US Open. Бен Шелтън елиминира първо Денис Шаповалов, а след това и Стефанос Циципас, с което окончателно сложи край на невероятната серия.
Така през 2026 г. в топ 4 на нито един от четирите турнира от Големия шлем няма тенисист с едноръчен бекхенд.
Промяната се вижда ясно и в световната ранглиста. През 2024 г. 11 играчи с такъв удар бяха в топ 100, докато сега са само петима. Най-високо класиран е Лоренцо Музети, който заема 14-ата позиция.
Контрастът с миналото е огромен. През 1984 г. осем от първите десет тенисисти в света използват бекхенд с една ръка. Десет години по-късно те вече са само трима.
През 2014 г. в топ 10 са трима, а в първите 100 – цели 25. Днес дори в топ 300 се срещат едва 19 тенисисти с този стил.
Една от причините е, че съвременният тенис е много по-бърз и мощен. Първите сервиси са значително по-силни, а при връщането играчите разполагат с части от секундата за реакция.
Именно ретурът се превръща в сериозен проблем за едноръчния бекхенд. При удар с две ръце тенисистът реагира по-компактно и стабилно, докато едноръчният вариант изисква повече време и по-прецизна позиция на тялото.
Новите ракети и корди също променят играта. Те позволяват по-голяма мощ и повече въртене, което води до топки, отскачащи високо и неудобно за играчите с едноръчен бекхенд.
Срещу тях съществува и сравнително проста тактика – съперникът постоянно да атакува бекхенд страната им. Това е особено очевидно в мачовете на Новак Джокович срещу Циципас, срещу когото сърбинът има 12 поредни победи.
Въпреки всички недостатъци едноръчният бекхенд има качества, които го правят специален. Тенисистите, които го използват, обикновено се чувстват по-комфортно при слайс и игра на мрежата, а правилно изпълненият удар може да бъде изключително мощен.
Сред големите му съвременни представители са Григор Димитров, Циципас и Музети, а в по-близкото минало този удар беше запазена марка на легенди като Роджър Федерер и Пийт Сампрас.
Проблемът е, че той е и значително по-труден за усвояване. Необходима е изключително прецизна координация между краката, тялото, рамото, предмишницата и китката.
Затова все повече треньори предпочитат да обучават децата на бекхенд с две ръце. Дори легендарната Мартина Навратилова определя двуръчния вариант като по-надежден.
Едноръчният бекхенд обаче остава един от символите на класическия тенис. И макар все още да не е изчезнал напълно, статистиката показва, че красивият удар, който някога беше навсякъде по кортовете, постепенно се превръща в рядкост.
