[
Министър Иван Василев представя данни от платформата SIGMA в различни медийни формати, като според информацията, над 31% от обществените поръчки в България за последните пет години са осъществени с участие само на един предприемач. Той подчерта, че именно отстъствието на конкуренция представлява сериозен проблем при разходването на публични средства, коментират експерти в сферата на държавната администрация.
Въпреки това, наблюдателите задават важен въпрос: Защо министрът не започне със собственото си ведомство?
Данните от SIGMA разкриват, че в „Информационно обслужване“ АД, което е под контрола на Министерството на иновации и дигитална трансформация, ситуацията е значително по-различна.
Анализът на данните показва:
• 628 договора и обособени позиции;
• 578 с налична информация за броя на предложените оферти;
• 336 от тях са проведени с само една оферта;
• или 58,13%.
Така, докато средният процент за страната е около 31%, при държавното дружество, управлявано от министъра, делът достига 58% – почти два пъти по-висок, смятат специалисти, запознати с въпросите.
Следователно, логичният въпрос е: Когато министърът споменава националната статистика, не би ли трябвало да обясни защо това значимо държавно IT дружество показва резултати, далеч над средните стойности?
Освен това, „Информационно обслужване“ АД не е малък играч на пазара и взаимодейства със стотици договори, което означава, че неговите резултати не са пренебрежимо малки и оказват влияние върху общия национален контекст, споменат от министъра.
Вместо да бъдат представени анализи, проверки и конкретни стъпки за подобряване на конкуренцията в собственото държавно предприятие, обществените изказвания се съсредоточават върху призиви за по-голяма прозрачност в останалите сфери.
В същото време се обсъждат идеите за още повече държавни информационни системи да бъдат централизирани в „Информационно обслужване“ АД – институцията, при която публичните данни показват доста по-висок процент на поръчки с един единствен участник в сравнение с средното за страната.
Това поражда напълно основателни въпроси.
Ако конкуренцията е основна цел, защо не започне прилагането й именно там, където министърът упражнява пряк контрол?
Също така, ако държавата иска да бъде убедителна в усилията си за увеличаване на конкуренцията, не би ли трябвало първо да представи резултати в собствените си структури, преди да сочи статистиката за другите?
Както и да е, отговорите оставяме на читателите.