Нана Гладуиш: „Чудото, че все още съм тук, е неописуемо“ – разтърсваща изповед!

ScandalnoBG

На NOVA, Нана Гладуиш, бивш водещ на телевизионно предаване, сподели за своята дългогодишна битка с рака, която продължава вече 14 години. Тя разкри, че баща й и баба й също са загубили живота си заради това заболяване. „Баба ми почина от рак на яйчниците, а татко от рак на белия дроб. Не съм попаднала сама с рака“, коментира Нана, която упорито продължава да се бори.

На 38-годишна възраст, през 2012 г., Нана получава първата си диагноза – рак на гърдата. Тогава синът й е едва на 2 години и 7 месеца. „Бях готова да направя всичко, за да оцелея. И сега съм тук с желание за живот“, споделя тя.

Пет години след това, тя отново научава, че е диагностицирана с рак. В този момент също така се установява, че и сестра й е болно от същото. „Хвърлих се да я спасявам и забравих за себе си. Чувствах се като човек, на когото е насочен пистолет“, разказва Нана.

Тази година, в началото, Нана получава нова диагноза – рак на кожата, за който е съобщено, че е намерен в горната част на главата й. Въпреки трудната новина, тя остава оптимистична, тъй като според лекарите ситуацията е под контрол, благодарение на ранната диагностика.

„Най-голямото чудо за мен е, че още съществувам. Ракът ми беше добър спътник, чувствах го навсякъде – при хранене, в леглото. През последните 14 години всяка вечер взимам моето хапче. Преживях множество биопсии, операции, две химиотерапии, две таргетни терапии, две лъчетерапии и хормонални терапии“, споделя Нана Гладуиш.

Семейството на Нана научава за заболяването на баща й в последния момент. „Когато разбрахме, че му остава само месец, той не каза нищо. Просто прочете диагнозата. Разбираше всичко, но отказваше да обсъжда темата. Трябваше да пътувам от Варна до София. Когато се обърнах, за да го видя, той стоеше там, озарен от страх и обезсилие, и го почувствах в очите му“, споделя емоционално Нана.

Майка й е загубила битката с Алцхаймер. „Тази агония беше изключително тежка. Обичах да седя до нея на леглото и просто да я прегръщам. В тишината, която сякаш ни обграждаше, усещах, че тя е там. Аз я чувствах, и тя ме чувстваше“, добавя Нана.

Сподели тази статия