Шест олимпийски медала, три златни отличия и световен рекорд, който и днес остава недостижим – зад всичко това стои история за загуба, страх, болест и нечовешка воля.
Джаки Джойнър-Кърси не започва пътя си към спортната слава сред лукс и спокойствие. Бъдещата легенда на леката атлетика израства в квартал, където изстрели и грабежи са част от ежедневието.
Родителите ѝ са едва на 14 и 16 години, когато тя се ражда. Въпреки трудностите обаче семейството ѝ остава нейната най-голяма опора.
Първоначално Джойнър-Кърси се насочва към баскетбола, но постепенно открива леката атлетика. Още тогава разбира, че талантът сам по себе си не е достатъчен.
„Не можеш да станеш най-добрият за една нощ“, е нейното разбиране за успеха – зад него стоят години упорит труд и постоянство.
На 18 години идва жесток удар – тя губи майка си.
Вместо да позволи на трагедията да я сломи, Джаки превръща любовта към майка си в източник на нова сила. Именно тази вътрешна устойчивост постепенно се превръща в една от най-силните ѝ страни.
Следва ново изпитание. Докато е в колежа, на Джойнър-Кърси е поставена диагноза астма. В началото тя дори крие състоянието си от страх да не загуби спортната си стипендия.
Имало дни, в които почти не е можела да тича. Вместо да приеме заболяването като край на мечтите си, тя започва да го възприема като още един противник, срещу когото трябва да намери стратегия.
Олимпийският път също не е без болезнени моменти.
На Игрите в Лос Анджелис през 1984 г. тя изпуска златото в седмобоя само с пет точки. Години по-късно обаче идва един от най-силните моменти в кариерата ѝ.
В Атланта през 1996 г. Джойнър-Кърси започва финалната серия в скока на дължина на шесто място, но успява да се изкачи до бронзовото отличие.
А когато говорим за статистика, цифрите са впечатляващи – шест олимпийски медала, три от които златни, четири световни титли.
Световният ѝ рекорд в седмобоя от 7291 точки продължава да стои недостижим.
Но за Джаки Джойнър-Кърси най-голямото наследство не са медалите.
След смъртта на майка си тя посещава местен читалищен център, но заварва вратата заключена. Години по-късно този спомен я подтиква да създаде собствена фондация, а през 2000 г. и център, който да дава на младите хора възможности за спорт, образование и развитие.
През него вече са преминали около 10 000 души.
От момиче, израснало сред опасностите на квартала, до олимпийска шампионка и носителка на световен рекорд – историята на Джаки Джойнър-Кърси показва, че понякога най-тежките препятствия се превръщат в най-големия двигател към върха.
