„Така е нашият живот. Да посрещаме смъртта с любов и да отиваме към онзи свят, който е най-красивото място. Не се страхувайте! Няма нищо страшно. И това не е тъга. Тъгата е в реалността. А над реалността е красотата.“
На 1 юли 81-годишният Йосиф Сърчаджиев напусна този свят, оставяйки след себе си философско разбиране за живота и смъртта.
Сложните старини на потомствения театрал бяха затруднени. След инсулт той премина през възход и падение; възстановяването му беше непълно, а движенията и речта – нарушени. Въпреки това, той се върна към театралното изкуство като режисьор, но загубата на съпругата си Райна го остави в самота.
Роден в София на 2 май 1945 г. в семейство, дълбоко ангажирано с българската култура, той осъзнава рано любовта си към театъра.
Спомени от детството разкриват, че почти всички деца от квартала му са участвали в ранните му театрални проекти.
Дебютът му в киното е в „Наша земя“, режисиран от неговия собствен баща.
На 15 години той застава на професионалната сцена в „Сирано дьо Бержерак“, постановка на баща си Стефан Сърчаджиев.
Когато става на 16, участва в „Хроника на чувствата“.
За да постигне успех на голямата сцена и пред камера, той израства и като осветител в Киноцентъра, както и участвайки в самодейни театри.
Творческият му път е свързан с театъра и киното, и той оставя следа с незабравими роли.
С над 60 театрални и 30 филмови роли, през годините получава множество призове, включително главната награда за „Черните ангели“ в Карлови Вари през 1970 г.
Ролята на безмилостния еничар Караибрахим в емблематичния филм „Време разделно“ остана в паметта на много българи.
В спомени за трудните сцени от филма на Людмил Стайков той споделя:
„Помня снимането на тази сцена като сън. Беше жестоко и за мен. Статистите плачеха, а аз също. Беше ужасяващо. Не познавам човек, който да може да гледа тази сцена и днес.“
Препятствията му започват през 2004 г. с тежък инсулт. Година по-късно обаче той отново излиза пред публиката, макар и с трудности в речта.
След дълга битка с болестта той застава от другата страна на театралната сцена, поставяйки „Асансьорът“ от Георги Марков само преди година, в който самият той е участвал преди 50 години.
През 2013 г. се снима в българския сериал „Дървото на живота“ по ТВ7.
Понякога Йосиф разсъждава на тема съдба на актьора и цената, извеждана от ежедневната роля.
„Разбирам каква е драмата на актьора – не знае кой е. Аз губя разбирането за статута си. Имам 90 роли зад гърба си. Въпросът е: кой съм аз? Няма го този Йосиф, който бях.“
Голямата личност в театралното изкуство остава в съзнанието на хората не с окончанието на живота си, а с многогодишната си дейност.
Личната му история е свързана със съпругата Райна Томова.
Двамата имат дъщеря на име Анна.
Съществува и втора дъщеря, Александра Сърчаджиева, от връзката му с Пепа Николова.
Считайки себе си за сложна личност, Йосиф никога не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има само една дъщеря – Анна, въпреки категоричния резултат от ДНК теста.
Дава ѝ името си, но не предлага бащина подкрепа.
Алекс, която е актриса в Сатиричния театър, обсъжда трудностите в отношенията им в моноспектакъл на тема своя живот и изпитания.
„С голяма сила събрах см courage) и разказах историята си, трудностите ми на сцената. Баща ми е човек, който следва своя път. Разказвам за него по изключително деликатен начин. Не го обвинявам. Всеки има своя история, своя начин на живот.“
„Просто съм в този негов избор и нямам право да му се сърдя. Неговите очи не виждам в публиката. Нека бъдем реалисти.“
„Сигурна съм в това, аз съм реалист. Но ще се радвам, ако той дойде да ме гледа, може би ще разбере неща за мен.“
Алекс не присъства на погребението, тъй като е спазено ясното му желание да бъде изпратен в тесен семеен кръг.
Райна и Йосиф се запознават през 1962 г. в родния град на Райна – Стара Загора.
Младото семейство се мести в София и бързо става известно с артистичния си стил на живот. Техният дом на улица „Цар Самуил“ е винаги отворен за творчески компании.
Преди около година от раждането на дъщеря им Анна, Райна е жертва на тежка катастрофа с трамвай.
Краката ѝ са пострадали, но оцелява по чудо.
„След инсулта Йосиф бе напълно зависим от нея, благодарение на грижите ѝ, успя да се задържи толкова време.”
Райна обаче почина неочаквано преди две години.
След смъртта ѝ, Йосиф изпитва трудности с домакинството и здравословните си проблеми, напуска света с чувството на вина.
„Разбих сърцето на Пепа Николова. Нямам как да върна времето назад, но ако можех, щях да я подмина, за да не я нараня.“
