[В България функционира държавно предприятие, без което значителна част от административната система не би могла да оперира ефективно.
Тази институция е отговорна за поддържането на ключови информационни системи и обработването на огромни обеми чувствителни данни, свързани с държавата. Тя участва в създаването и управлението на важни регистри, а също така играе централна роля в компютърната обработка на резултатите от избори. Става дума за „Информационно обслужване“ АД.
След години на управление от Ивайло Филипов, който остава на поста независимо от смените в правителства и политически конфигурации, се наблюдава концентрация на власт, която далеч надхвърля обичайните рамки за ръководене на държавна компания.
Има очевидни индикации за корупционни практики, свързани с фаворизиране на близки до ръководството фирми и злоупотреби с публични средства. Всичко това се случва чрез контрол върху информационните системи, финансовите ресурси и обществените поръчки, които достига до стотици милиони евро. Възниква основният въпрос: кой наистина държи контрола над цифровизацията на държавата?
Ролята на „Информационно обслужване“ през последните години започва да включва съществено по-широки функции, които надхвърлят техническия аспект. Държавни институции директно прехвърлят свои информационни проекти на интегратора, който в последствие делегира на частни изпълнители.
Има данни, събрани за близо петгодишен период, които показват, че през това предприятие са преминали проекти на стойност около 270 милиона евро без ДДС, което го превръща в ключов портал за публичен ресурс. В същото време обществото често няма видимост зад механизма на избор на изпълнители и как се формират цените.
В процеса на анализа на възлаганията стават видими два основни модела: на първо място, преобладаващото участие на една компания, която е често избрана лично от Филипов, и на второ място, договорите, достигащи до 95-100% от прогнозните бюджети.
Сред компании, които са систематично свързани с „Информационно обслужване“, е „Компютър 2000“ ЕООД, управлявана от Анелия Костадинова. Според предоставените данни, компанията е получила поръчки на стойност около 29 милиона евро, основно от държавното предприятие и Министерството на електронното управление. Тази компания не оперира само във възлагането, а и като дистрибутор на информационни технологии.
Затова е основателен въпросът дали „Компютър 2000“, благодарение на своите отношения с Филипов, не притежава предимство, труднодостъпно за другите участници на пазара. Интересно е, че част от договорите са свързани с секретни процедури и не са налични в публичните регистри.
От информацията излиза наяве, че Филипов поддържа лични отношения с Костадинова, също така той е споменавал преговори с доставчици, включително с „Компютър 2000“. Възниква основателно съмнение за конфликт на интереси, когато ръководител на държавна структура преговаря с частни компании.
От друга страна, компанията ИФЕЛОУС ООД също привлича внимание с ръст в приходите си, свързан с договори от „Информационно обслужване“ и Министерството на електронното управление. Приблизително 75% от приходите ѝ идват от тези източници, поставяйки под въпрос независимостта ѝ.
Собствеността на ИФЕЛОУС е също подозрителна, като един от съдружниците е съученик на Филипов. В контекста на обществени поръчки и висока зависимост от един възложител, подобна връзка поставя под съмнение индикации за почтеност.
Наблюдава се порочен модел, който концентрира публични ресурси в ограничен брой компании. Когато редица предприятия постоянно печелят поръчки от един и същ възложител, се формира икономическа экосистема, която опровергава принципа на свободната конкуренция.
Особено притеснителна е ролята на „Информационно обслужване“ в изборния процес. Данните сочат, че то е получило над 32 милиона евро от Централната избирателна комисия за обработка на изборните резултати, което се случва без конкуренция.
Когато един и същ ръководител следи обработката на избори в продължение на години, доверие в процедурата става сложно. Сега, информация за натиск върху американски компании за подкрепа от Посолството на САЩ повдига нови въпроси.
Целият модел на работа, основан на „ин хаус“ възлагане, предизвиква критика. Държавата плаща на „Информационно обслужване“, което после прехвърля задачите на външни изпълнители. Тази структура създава условия за непрозрачност в ценовото образуване и пренасочване на ресурси.
Фирмите оперират на минимални маржове, докато системата генерира в значителни рамки. Вниманието следва да бъде насочено към механизмите за проверка на договорите и подизпълнителите, за да се осигури истинска прозрачност на процесите.
Наблюдава се явна зависимост между публичните средства и фирмите, които участват в тях. Все пак, когато „Информационно обслужване“ е замесено, основният въпрос остава: кой наистина контролира системата.
В очакване на по-дълбоки разследвания относно връзките около Ивайло Филипов и потенциалните заплахи за националната сигурност, надеждата за прозрачност все още остава несигурна.
