[
Пловдивската строителна компания „Парсек груп“ и нейните връзки с вътрешния министър Иван Демерджиев предизвикват сериозно внимание. Каква е ролята на Бончо Бонев, управляващ дружеството, и на Петромил Сотиров, който се счита за близък човек на Демерджиев? Налице ли е сценарий, в който близките отношения на строителния предприемач с влиятелна политическа фигура продължават да поддържат традиционния модел на управление, утвърден през годините? Отговорите на тези ключови въпроси идват от разследване на събитията.
„Парсек груп“ съществува от 2014 г., с ЕИК 203215490. Основното й седалище е в София, а в регистрационната информация е записан Бончо Бонев, който отговаря за строителство, пътна инфраструктура и подобрения в енергоспестяването.
Нарастващият успех на фирмата е забележителен: от малък екип към важен играч в сферата на публичните поръчки. Според данни от 2021 г. дружеството е генерирало оборот от 25,46 млн. лв., което се явява ръст от 152% спрямо 2020 г. По данни, компанията е спечелила значителен брой обществени поръчки, което подсказва за наличието на сериозни финансови ресурси.
Разширената дейност на „Парсек груп“ ясно показва, че името й е символ на специфичен бизнес модел: участие в обществени търгове с милионни суми, забавени процедури и недоволство от страна на гражданите, преживяващи натрупване на неудобства.
Най-впечатляващият случай е реконструкцията на улица „Даме Груев“. Община Пловдив избира „Парсек груп“ за изпълнител, с уговорен бюджет от 7 396 680 лв. с ДДС. Според публикувани новини, срокът за завършване на проекта е 300 дни.
Обаче, реалността на ремонта е различна и медийни източници описват как пловдивчани страдат от бавни строителни работи, като улицата все още не е завършена почти три години след началото на проекта. Компаниите имат свои версии, че забавянето е в резултат на проблеми сред изпълнението, но за обикновените граждани остава само усещането за неудобство.
Друга улица, на която „Парсек груп“ работи, е „Владая“. Тук откритията показват, че компанията печели поръчки след обжалвания, а завършването на проекта се отлага многократно, оставяйки обществеността разочарована.
Активността на „Парсек груп“ по обжалвания на обществени поръчки спомага за усложняването на ситуацията. Фирмата често прибягва до правни средства, за да оспорва търгове, което провокира надпревара в публичната среда.
В публичните ресурси се споменава и за работа по АМ „Хемус“, където Бончо Бонев е взел аванс, показвайки увереност в успешното си продължаване на проекти, независимо от обществени недоволства.
Правни производства срещу „Парсек груп“ противоречат на имиджа на компанията, която заедно с други строителни компании, е в централата на множество спорове и критики. Възникват съмнения за етично управление на процедурите и законово обжалване, което се използва като средство за натиск.
Фактите показват, че сред претенциите, последните години, може би стилистично съществуват проблеми от институционално естество: къде се преминава чертата между коректност и манипулиране на процедурите?
Вместо да бъде просто участник в строителството, „Парсек груп“ изглежда изграден модел на активно участие в забавяния и недостатъци в публичните проекти. Без официално осъждане и доказателства, положителният имидж на компанията остава под въпрос. Възниква не само правен, а и социален проблем, свързан с обществената отговорност при управлението на средства, предназначени за развитието на обществото.
Заключително, докато „Парсек груп“ продължава да участва активно в обществени поръчки, общественото недоволство за забавяне на проектите нараства. Очевидно е, че темата с публичните средства и поведението на частни играчи в системата става все по-релевантна
