[
Здравната система под натиск: Къде отиват парите за лечения?
Сложността на българската здравна система поставя под съмнение нейната прозрачност и ефективност. Възникават запитвания за сериозни реформи, особено след като разследвания показват разлики в цените на лекарствата, закупувани от различни болници. Някои учреждение изразходват суми, значително по-високи от пазарните.
В седем държавни лечебни заведения, включително четири в столицата и по едно в Пловдив, Варна и Плевен, проучвания показват, че разходите за идентични медикаменти варират драстично. Например, болница е заплатила 46 427.70 лева за конкретен препарат, докато друга е платила 150 402 лева за същия продукт. Тази несъответствие е не само тревожно, но също и указание за проблеми в разходната политика на здравеопазването.
Общата сума на разходите за медикаменти е близо 114 милиона лева. Справките показват, че при сметките им за лекарства се очертават важни икономически загуби – почти 21 милиона лева могат да бъдат спестени, ако болниците се съобразят с минималните единични цени.
На базата на анализ на различията в цените става ясно, че производители и дистрибутори играят важна роля в цялостния финансов поток. Лекарството Koselugo показва значителни отклонения, като между различни болници е регистрирана разлика от десетки хиляди левове. Подобно е и положението с Ultomiris, където разликата между реално платените и минималните цени достигна 2.44 милиона лева.
В решаването на проблема важна роля играят дистрибуторските компании. Някои от тях, като „Реимекс Фарма“, имат връзки с хора от властовите етажи, което поставя под въпрос транзакциите в сектора. При проверка на антимонополния орган са констатирани нарушения, свързани с отказ да се предостави необходимата информация за лекарствата.
Лечението на рядък вид заболявания често може да зависи от наличието на специфични медикаменти в Позитивния списък. Появата на несъответствия в цените и доставките на лекарства насочва вниманието към проблема с прозрачността и честността в системата. Решенията, взимани в миналото, освободиха болниците от задължението да провеждат обществени поръчки за закупуване на специфични препарати, което е следвало с добронамерени намерения, но е довело до нелоялни практики и злоупотреби.
Подобни изменения дават поле за развитие на схеми, при които се реализират печалби на гърба на нуждаещите се пациенти. Институцията е изправена пред кризисна ситуация, в която добрите намерения се превръщат в механизми за печалба на малцина. Все пак е ясно, че пари в системата има – необходимо е единствено да се знае къде точно да се търсят.
