Гергина Дворецка разкри, че стиховете на един от ранните успехи на Тони Димитрова от нейния първи албум, озаглавен „Ах, морето“, са били присвоени от заместник-председателя на Общинския съвет в Стрелча.
Това стана ясно, след като авторката коментира публикация на стихотворение, публикувана във Фейсбук за новата стихосбирка на Мария Илиева, озаглавена „Губя се в спомени, намирам се в тишина“ (редакция на Боян Ангелов, издание на „Български писател“). Дворецка сподели: „Стихотворението представлява буквален преразказ на моето „Понякога е обич да си тръгнеш““.
Творбата на Дворецка е публикувана първоначално през 1976 г. под моминското й име Иванова, а две години по-късно тя пуска стихосбирка със същото заглавие „Понякога е обич“. С времето стихотворението се утвърдило като нейна поетична емблема.
Процес
Стихотворението „Понякога“ също е поместено в редица други публикации – „Човекът, когото си чакал“ (1990 г., издание на „Хр. Г. Данов“), „Сняг и нежност“ (2007 г., изд. Ателие АБ) и „Лирични сезони“ (2024 г., издание на фондация „Европа и светът“).
Дворецка допълва, че през 1996 г. композиторът Стефан Маринов е адаптирал стихотворението за песен, която Тони Димитрова изнася на концертите си, а последният й видеоклип е публикуван преди няколко дни.
С цел да привлече вниманието на председателя на Съюза на българските писатели, Боян Ангелов, тя му е предоставила информация за ситуацията, но той до момента мълчи по случая.
„Ако Гергина Дворецка има претенции, да ги предяви по съдебен ред срещу Мария Илиева“, заяви пресекретарят на СБП, Анжела Димчева.
Критика
Гергина изрази недоволство от факта, че „Мария Илиева няма никакви основания да се представя за авторка на произведението, тъй като не е копирала оригинала, а просто е добавила няколко думи към него, като всъщност е осакатила същността му“.
Тя подчерта, че има конкретна причина да пише стиховете си точно през есента на 1976 г. и се интересува дали нейният колега може да обясни произхода на идеята за „нейното“ произведение.
По мнението на Маргарита Петкова, известна със своите любовни стихотворения: „човек, който краде чужди творби, обикновено е лишен от талант. Има случаи, когато единствено бездарникът прибягва до плагиатство. Ние можем да се възмущаваме, но кражбите все пак продължават“.
