През 2022 година, Владо Карамазов, актьор и фотограф, представи своята изложба „На тяхно място“ в Националната галерия „Двореца“. В експозицията бяха включени 81 снимки, видеа, аудио инсталации и автентични предмети от затворническите килии в Белене, където за първи път той разказва историите на лишените от свобода. Чрез камерата си, той показа живота на затворниците, изпълнили доживотни присъди без право на помилване. След откритето на изложбата, признатото издателство Ghost публикува фотоалбум на английски език под заглавие „For the Grace of God“, пише изданието „Галерия“.
Карамазов е успял да завърже приятелство с трима доживотно осъдени затворници по време на времето си в Белене.
Наскоро британският вестник The Guardian осъществи предаване за проекта на българина. В интервюто, Владо споделя интересни аспекти от опита си със затворниците. Той отбелязва, че най-голямото му постижение е смелостта да преосмисли кариерата си след 20 успешни години в киното, театъра и телевизията, и да започне фотографска практика от нулата. Решението му да остави стария си живот и да се впусне в нов, по-вълнуващ, е свързано с преодоляване на трудностите, които за него представлява истината за живота.
„На мен ми се струва, че в ролята си на актьор бях само интерпретатор на реалността. Въпреки многото работа, която съм свършил, чувствах, че днешната ми роля в киното е скучна
и ме натъжава. Като фотограф функционирам като артист, улавящ и документиращ реалността“, разкрива той. Карамазов пояснява, че за период от шест години е усвоил множество аспекти на фотографията, печелейки различни отличия и реализирайки амбициозни проекти, които го вдъхновяват. Чрез работата си се стреми да отвори очите на обществото за места, за които те обикновено предпочитат да не знаят, но които съществуват.
„Затворът „Белене“ в Северна България е високо охраняван обект. Намира се на остров, който затруднява опитите за бягство, и там се намират тежки престъпници, излежаващи доживотни присъди за убийства. В затвора има много бездомни котки, гълъби и комари, като затворниците често осиновяват котета и ги отглеждат като домашни любимци. Започвайки проекта си „За Божията милост“, много от затворниците се радваха на малките котенца. Въпреки това, в затворническата среда, подобна връзка може да бъде болезнена – затворниците могат да убият любимците си за наказание или от омраза“, разказва Владо, добавяйки, че в момента това е забранено. Ситуацията е същата и с цветята – някои затворници ги гледат и взимат под грижите си, но често биват унищожавани от други. Всичко, с което затворникът се свързва, би могло да бъде отнето, а част от наказанието е да бъдат изолирани, без близки или привързаности.
Тези обстоятелства създават съвсем различен свят с уникални правила, а
значението на парите е променено
където цигарите служат като валута. Карамазов прекарва дългите дни в затвора, живеейки с и сред затворниците, като слуша техните истории. Той запали интерес към живота в заключение, тъй като обществото у нас не знае какво представляват затворниците. „Беше предизвикателство да получа разрешение, тъй като исках да снимам затворниците в продължение на година и лицето в лицето, без ограничения“, споделя актьорът.
След дългите разговори със затворниците, Владо установява, че произходът на техните проблеми обикновено е свързан с детството им. „90% от тях са израснали в среда без любов, пари или под постоянен стрес, което в един момент води до разрушаване на личността. Това не е само техен проблем, а проблем на обществото. Повечето хора искат затворниците да изчезнат, предпочитайки инвестиции в възрастни или деца. Когато представях творбите си в Националната галерия в София, много зрители плачеха, защото за първи път видяха затворниците като хора. „Всички сме равни, но някои нямат шанс за нормален живот.“
В началото Владо се страхувал от затворниците с доживотни присъди. Страхувал се, че те могат да бъдат опасни и да му сторят вреда. Затова помолил директора да го предупреди, ако наблизо има такъв затворник“, казва той. Един ден директорът му предложил да прекара деня с Милчо. Когато актьорът попитал затворника дали е имал работа с други доживотни осъдени, Милчо се засмял и запитал как си представя, че те биха изглеждали.
„Отговорих, че
не знам – може би верижни катастрофи.
На следващия ден отново го питам. Тогава той сподели: „Аз съм един от тях. Имам 26 години доживотен затвор без право на условно освобождаване.“ Владо бил шокиран. Не е предполагал, че този човек, с когото е прекарал два дни, е убиец.
„Не можех да заспя онази вечер. Първите три месеца бяха истинско предизвикателство и всевъзможни страхове не ме оставяха. Установих много тежки преживявания, но не исках те да бъдат темата на снимките ми. За мен беше важно да разгледам как започва престъпният път и да се задават въпроси, а не да се съди. „Може ли да бъдеш приятел с убиец?“, ме попитаха веднъж. Твердата истина е, че отговорът е „да“. Днес смея да кажа, че съм добър приятел с трима затворници, с доживотни присъди“, казва Владо открито.
Той разказва, че последните две години от живота му се променили значително благодарение на опита с тези затворници. Милчо споделил с него, че има три деца и когато е убил, е разрушил семейството си и целия си свят. Владо дори се срещал с дъщеря му, която му разказала, че
15 години е ненавиждала баща си всеки ден
заради унищожаването на живота им. Но един ден осъзнала, че омразата към своя баща само вреди на нея и на бъдещето и решила да му прости.
„Разказах тази история на Милчо, и той се разплака. Понеже това било най-значимият момент за него. Никога не е знаел, че дъщеря му му е простила. Той ми каза, че е готов да умре щастлив“, завършва интервюто Владо. Актьорът-фотограф често е споделял, че го привличат леко рискови среди и хора, затова остава да разберем какво ново приключение го очаква в бъдеще.
