Влади Въргала прави равносметка за живота, кариерата и семейството си и признава, че вече не изпитва същото желание към киното и телевизията.
За него истинското място на актьора остава театралната сцена, където срещата с публиката е директна и неподправена.
Актьорът си спомня и началото на култовото предаване „Ку-ку“, което преди 36 години се превръща в истински телевизионен феномен. В проекта участват редица млади лица, сред които Камен Воденичаров, Петър Курумбашев и Любен Дилов-син.
Влади Въргала разказва и за един особено емоционален семеен празник. На 21 август близките му се събрали, за да отбележат 85-ия рожден ден на майка му Анета.
На празника присъствали роднини, сред които и племенничките му от Украйна, както и полубрат му. Семейството има особено силна връзка, след като Въргала помага на близките му да се измъкнат от Украйна след началото на войната.
Актьорът говори с огромно уважение и за своя учител във ВИТИЗ Стефан Данаилов, когото определя като човек, отворил му пътя към професионалния свят.
Сред хората, оказали влияние върху кариерата му, той посочва и Тодор Колев, който според него е помогнал за изграждането на доверието между него и българската публика.
В личен план Въргала се гордее и с децата си. Дъщеря му Александра е избрала да живее във Варна, докато синът му Виктор споделя страстта на баща си към моторите и пътешествията.
Въргала не крие и критичното си отношение към част от съвременните тенденции в изкуството. Изкуственият интелект и новите форми на творчество не съвпадат с неговото разбиране за истинско вдъхновение.
Затова актьорът продължава да залага на театъра. Сред новите му сценични проекти са постановките „Ангели и караконджули“ в Търговищкия театър и „Големият син“ в Ловешкия театър.
Влади Въргала прави и необичайно откровена равносметка за възрастта си. Той признава, че не съжалява, че е остарял, и дори не изпитва желание да има още половин век пред себе си.
Причината е неговият песимистичен поглед към посоката, в която според него върви бъдещето. За сметка на това сцената остава мястото, където той все още намира смисъл и духовна свобода.
