Светът внезапно загуби прочутия рок певец Ицо Петрофф. Смъртта му дойде като изненада за близките му, тъй като той продължаваше да общува с приятели, споделяйки, че работи над ново издание на книгата си, посветена на гей културата сред елита. Въпреки предстоящата пенсия, той бе по-интересуваше от музикалните събития у нас и в световен мащаб. Пенсията му, макар и скромна, му стигала – изразходвал толкова, колкото имал. Липсвали му обаче сцената и верните му приятели, които с годините намалявали.
Твърде малко хора знаеха, че рок легендата е живяла в столичния квартал „Захарна фабрика”, в „Дом на ветераните на културата и изкуствата” повече от година. Още по-малко подозираха, че е страдал от сериозен диабет, който довел до загубата на зрението му. Поради това той почти не използвал интернет, за да обменя мнения за концерти и да отговаря на запитванията на феновете си.
Грижите на Ицо започнали, когато майка му, Иванка Милкова, модистка по призвание, се разболяла и останала на легло в продължение на десет години. През цялото време до нея бил единствено Ицо, който поел изцяло отговорността за нейната грижа, въпреки наличието на сестра му, Жана Христова, пенсионирана телефонистка. Жана имала собствено семейство и деца, в чието отглеждане била съсредоточена.
Не е известно дали Ицо се оплаквал, докато не се разболяла и сестра му. Веднага след това грижите за нея се стоварили отново на раменете на рокаджията. Той споделял: „Пет години се грижех за леглото на сестра ми Жана. Тя имаше остеопороза, паркинсон и рак на гърдата. Децата й дори не поглеждаха към нея. Удовлетворявах всяко нейно желание. „Купи ми сладолед, шоколад, боза…”, молеше тя, а аз изпълнявах всичко. Лекарствата й струваха 80 лева, но ги получаваше безплатно. Социалният патронаж носеше храна. Много тъгувам за нея. Осиротях. Човек трябва да има сестра”, казвал той, без да знае какво му предстои.
Според слуховете, Ицо решил да прехвърли част от наследствения си апартамент на сестра си, в надеждата, че тя или нейните деца ще се погрижат за него в бъдеще. Когато Жана починала, имотът преминал в ръцете на нейното семейство, което явно не се чувствало обвързано с известния си вуйчо и решили да го оставят в неведение, използвайки обекта за лични цели.
Така Ицо Петрофф се оказал на улицата. Новината за бедственото му положение достигнала до Съюза на българските музикални и танцови дейци, а слухът достигнал до покойния композитор Кирил Икономов. Мъжът на Мая Нешкова се намесил и настанил Ицо в „Дом на ветераните на културата и изкуствата”, редовно го посещавал и му носел храна.
Почти никой не помни, че през 1991 г. Ицо, наричан от близките си Ицака, основал една от най-ранните „демократични” рок групи, именувана „Татко Кристофър”. По това време той решил да създаде „Арт рок център” с помощта на Поли Пантев, бизнесмен, който по-късно бил убит през 2001 г. Първият заедно проект на двамата носел наименованието „Три дами ни гледат от небето” в памет на три видни личности. След известно време Ицо би споделил, че благодарение на синдиката, установлен с Поли, много певци и артисти получили работа.
Ицо Петрофф имал редица връзки и след Стефан Бъчваров, 22-годишен басист, с който преживял бурен роман. Техният съюз приключил, когато младият мъж започнал любовна връзка с известния изпълнител Емил Димитров, продължила 5 години, преди Емил да се обърне към танцьор.
„След него имах и други мъже, като Радослав Миланов, известен като Ради, който също свиреше на китара, и от когото бях завладян още от началото. Промених няколко партньори, но последният, Валентино, се оказа много подходящ. Имам две жени – първата ми съпруга Зори Прол, с която все още поддържам връзка. Когато идва в България, се срещаме. Тя желаеше да замине с мен в Германия, но не можех, защото се грижих за майка си. След нейната смърт сестра ми се разболя, така че останах в България. Зори вече е другаде, омъжена за немец, но съм горд, че не съжалявам за избора си,” признаваше Ицо пред репортери, само година преди смъртта си.
Талантливият музикант знаеше много за интимния живот на гей обществото в България. Беше открит относно предпочитанията си и критикуваше мъжете, които криели своята сексуалност. В кариерата си написа шест книги, в които споделя откровения за преживяванията си на сцената и в личния живот. Например говореше за известни личности, включително свои любовни интереси, и се бореше за повишаване на обществената толерантност.
„Проблемите ми с тоталитарния режим бяха много. Изпадал съм в ситуации, в които изявите ми били спирани, а участия отнемани. Важно бе, че винаги съм работил с честни и справедливи колеги, като Никола Чалъшканов, който оценяваше таланта ми. Имаше и трудности заради връзката ми със Стефан Бъчваров, но благодарение на приятели успявах да преодолея препятствията”, разказвал е той.
Роден на 9 януари 1952 г. в София, Ицо завършил Консерваторията. Бил активен участник в най-значимите музикални конкурси и получавал награди за цялостен принос в българската музикална сцена.
Последната му любов е млад циганин
Валенто, наречен Валентин Клисарски, е последният интимен партньор на Ицо. Той попадна в обкръжението на рокаджията чрез общи приятели и двамата веднага се харесали. Ицо трептял от новата си любов, която започнала малко преди навършването на 70 години. Разликата в годините не го притеснявала, дори се радвал на благоприятната динамика на връзката. Той вярвал, че младежът притежава потенциал за успешна кариера в рап и хип хоп музиката.
Интимни спомени за Емил Димитров
Ицо разкрива и шокираща случка с Емил Димитров, известния изпълнител на „Моя страна, моя България”. В една биографична книга става дума за инцидент с известна певица. „Необикновеният начин на живот на Емил му донесъл много привърженици. Лично от него знам за ситуации, свързани с жени и известни ситуации от неговия живот,” споделял той открито, опитвайки се да запази спомените живи.
Благодарение на своята памет, Ицо разказва и за личните преживявания на известни личности от миналото, които били част от неговия кръг. Споделял с възхищение за техния талант и индивидуалност.
