На 25 юли Живка Гичева, опитна журналистка и известна личност в телевизионния сектор от 90-те години на миналия век, трябваше да отбележи своя 70-и рожден ден. Но съдбата й приготвя друго. Тази жена, която дълги години се опитва да управлява процесите в медиите и техните актьори, губи живота си в катастрофа през лятото на 2009 година. Само седмица по-рано тя организира тържество в изискан клуб, намиращ се зад кино „Изток“, за да отпразнува своя рожден ден и предстоящи значими проекти.
„Всичко, което правеше, беше мащабно и прецизно“, коментират нейни сътрудници. Един от значимите й проекти е „Арт трафик“ – предаване, посветено на изкуството, което продължава да се излъчва по PRO.BG и след смъртта й. Тя винаги неуморно се стреми да бъде на върха – „Арт трафик“ задава нови стандарти и темпове, които повлияха на последващите жанрови предавания. Сценаристът Елин Рахнев и Петя Дикова с микрофон в ръка разширяват границите на дебатите за духовността. След тях на сцената се появяват „Денят започва с култура“ по БНТ и „Преди обед“ по Би Ти Ви, а в популярното „На кафе“ се вкарват нови теми за интелектуалността.
Живка също така е свързана с нашумелия сериал „Стъклен дом“, където много от концепциите за структурата и стратегията идват именно от нея. Тя е истински иноватор, умееща да съчетава най-доброто от традициите на късния социализъм и опитите на западните медии.
Когато стартират снимките на първия сезон на „Стъклен дом“ в началото на 2010 година, тя вече е отсъстваща. Няма и спомен в екипа, работил по продукцията. Най-близкия до нея от екипа, състоящ се от Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков, е именно Гочев. Нейни познати си спомнят, че на погребението й в столичния храм „Свети Седмочисленици“ той е в шок от загубата на такава важна творческа партньорка. Тя бе сред малкото дами в телевизионния свят, които убедително можеха да заявят „Телевизията – това съм аз“.
Страстта към телевизионната индустрия, която съчетава журналистика, изкуство и личен израз, завладява Живка, когато е студентка в Московския университет. В руската столица се среща и с бащата на дъщеря си Владимира – българин, с когото с времето се разминават.
През късните години на 80-те, Живка е една от малкото на „Сан Стефано“ 29, притежаваща диплома за телевизионна журналистика. Тогава в младежката редакция протичат предаванията „Вариант“ 1 с Емилия Савчева и „Вариант“ 2 със Светла Каменова. С „Вариант“ 3 обаче Живка променя правилата, надхвърляйки клишетата и правилата, и заема необикновена позиция в навечерието на 10 ноември.
Нейният основен приоритет е чистотата на езика и близостта до чувствата на зрителите. Чрез оригиналността си тя успява да пречупи текущите събития. Не е случайно, че кани Иван Кулеков, който по това време работи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР. Той внася своята идея за разпространение на слухове в „Вариант 3“. Веднага след това Живка получава предложение от драматурга Христо Бойчев да се присъедини към създаването на своя партия с името „Съюз на сетните сили“. Тук започва голямото представление на тяхната творческа група, чиято запазена маркировка е фразата на Живка „Шъ съ оправим“.
Сатириците задълбочават авторски сценарии в студиото, включвайки сюжети от обществения живот и парламента. Кулеков е сред най-подготвените, винаги разполага с текстове дни преди излъчване. Бойчев, от своя страна, е неустоим хуморист и внася забавление до последния момент. Ако трябва да благодари на някого за успеха си, то това е Живка Гичева. След „Вариант“ 3, Кулеков застава до Слави Трифонов, а Бойчев излиза на гастрол в чужбина с ода за своите творби.
Когато Асен Агов поема поста на главен директор, той спира „Вариант“ 1 и „Вариант“ 2, считани за остарели. Въпреки това, рейтингът на „Вариант“ 3 остава стабилен, а Живка се утвърдява като звезда.
„Сигурна съм, че един ден всичко ще се подреди!”, казваше тя. Много преди понятието „емпатия“ да навлезе в ежедневието, Живка пропагандираше необходимостта от доброта и положителни емоции. Камен Йорданов, директор на „Вариант“ 3, споменава как тя вдъхновено пишела своите идеи. Студията ѝ редовно приемали мъже от българския литературен и театрален свят, за да коментират съвременната народна психология. През „Вариант“ 3 дебютира и банкерът Емил Хърсев като телевизионен експерт.
Живка е иновационен модел и в документалните си филми за българските емигранти. Тя умее да представя интересни личности от световната диаспора, коментирайки всичко, което засяга българите. Тя показва своите сънародници не като потиснати, а като успешни хора, които обичат родината си.
Когато Светла Петрова става програмен директор на БНТ, първата ѝ стъпка е да изключи „Вариант“ 3 от програмата, оправдавайки действията си с намерението да „обнови“ формата. Но истинската причина е да се освободи от неудобния екип с подкрепата на Лиляна Попова. За да се върне в играта, Живка е принудена да приеме условията, поставени от Светла. Тя става част от продуцентска компания с композитор Асен Аврамов и неговата съпруга актрисата Таня Шахова, както и Мартина Вачкова. Шоуто, наречено „Защо не“, включва дъщерята на Григор Вачков. Живка остава зад кулисите, докато Мартина доминира на екрана. В крайна сметка Лиляна Попова решава да уволни Живка, поставяйки под съмнение нейната лоялност към властта.
В БНТ Живка представлява опасност за противниците си поради интереса на НДСВ. Тя се опитва да участва в предизборна борба, но не успява да се наложи. Въпреки това, не съжалява за изпуснатия шанс за депутат. Тя фокусира усилията си върху телевизията.
След десет години в БНТ, Живка се присъединява към TВ2, благодарение на близките си отношения с Красимир Гергов. Там заема поста програмен директор и успява да създаде екип от ентусиасти. Живка е продуцент на „Параграф BG“, който подготвя Георги Любенов за „Денят започва с Георги Любенов“.
Но задкулисието в индустрията е безкрайно – Живка е уволнена в началото на 2009 г. Няколко месеца по-късно новите собственици на PRO.BG, наследници на TВ2, я връщат обратно на поста. Тогава тя е готова с новия проект „Арт трафик“ и работи върху собствено предаване. Ориентирана към новите предизвикателства, тя посвещава времето си на корпоративен и политически пиар.
Съдбата обаче е жестока. В един трагичен августовски ден, когато е с дъщеря си Владимира, те неразумно се качват в автомобила на плевенски познат на момичето. Шофьорът се движи с висока скорост и в крайна сметка шофира направо в насрещното движение. Явно е спасен почти без травми, но Живка Гичева умира на път за болницата. Владимира, носеща името на майка си, се възстановява дълго време след инцидента. С месеци се крие от нея новината за смъртта й. Днес, Владимира е щастлива, създавайки семейство, и вижда много от майка си в сина си Боян, който прилича на известната си баба.
