България се нарежда сред страните в Европейския съюз с най-кратка продължителност на трудовия живот, показват последни данни на Евростат. Средно българите прекарват около 34,6 години на пазара на труда, като по този показател страната ни изостава значително спрямо голяма част от Европа.
По-кратък трудов път в рамките на ЕС имат единствено Румъния и Италия. Икономистът Георги Ангелов коментира, че причините не трябва да се търсят само в демографската ситуация, а основно в начина, по който функционира пазарът на труда.
„Не става дума просто за това колко живеят хората. Най-дълголетните нации са италианците и испанците, но Италия също е сред страните с кратък трудов живот“, посочи експертът. По думите му около 80% от факторите, които определят тази статистика, са свързани с пазара на труда – кога младите започват работа, колко често хората излизат от заетост и кога се пенсионират.
Хиляди млади хора остават извън системата
Един от основните проблеми според Ангелов е големият дял на младежите, които нито работят, нито учат. България е на второ място в ЕС след Румъния по този показател – 13,8% от младите хора попадат в групата на т.нар. NEET (неработещи и неучещи).
Това означава, че значителна част от младото поколение не натрупва трудов опит, не придобива нови умения и остава извън икономическия живот в период, когато би трябвало активно да започва професионалния си път.
За сравнение, в някои северноевропейски държави е широко разпространено студентите да съчетават образование и работа, което позволява по-ранно включване на младите хора в пазара на труда.
Проблеми с ранното пенсиониране и ниската заетост
Сред причините за краткия трудов живот в България са и ранното пенсиониране в определени сектори, както и практики за излизане от пазара на труда чрез инвалидни пенсии, коментира Ангелов.
Според него страната ни не успява достатъчно добре да включи хората с увреждания в заетостта. Въпреки това по този показател България е в по-добра позиция спрямо Румъния.
Друг сериозен проблем е ниската заетост сред хората с ниско образование. При тази група работещите са под 27%, докато при хората с висше образование заетостта надхвърля 90%.
Огромни разлики между различните групи
Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват сериозни различия в заетостта между отделните етнически групи в България.
Сред ромската общност заетостта е около 22%, сред турската – 44%, а сред българската – около 67%.
Според Ангелов това показва необходимост от по-активни политики за образование, квалификация и включване на хората в икономиката.
Пенсионерите у нас работят повече от много европейци
Любопитен е и другият парадокс – макар България да е сред страните с кратък трудов живот, делът на работещите пенсионери е сравнително висок.
В България около 17% от пенсионерите продължават да работят, докато в Румъния този дял е около 2%, а в Гърция – около 4%. В Естония обаче почти половината пенсионери остават активни на пазара на труда.
Причината у нас според експерта е основно недостигът на работна ръка, който принуждава много хора да останат на работа и след придобиване на право на пенсия.
Гъвкавата работа остава слабо развита
Като едно от възможните решения Ангелов посочи развитието на по-гъвкави форми на заетост – почасова работа, работа на непълно работно време и по-лесно съчетаване между обучение и труд.
Според него подобни възможности в България все още са ограничени, а ниското заплащане при някои гъвкави форми на труд допълнително отблъсква хората.
Икономическите данни показват, че проблемът не е само в броя на населението, а в това колко хора реално участват в пазара на труда. Колкото по-късно младите започват работа и колкото по-рано хората напускат активна заетост, толкова по-кратък остава целият трудов път на нацията.
България с тревожен рекорд: Все повече млади остават извън работа и образование, а трудовият ни живот е сред най-кратките в ЕС!
