Европейската банкова система е изправена пред все по-сложна среда, в която рисковете се променят бързо и често се появяват там, където никой не ги е очаквал. Председателят на Единния съвет за преструктуриране Доминик Лабуре признава, че няма как банковият сектор да бъде защитен от абсолютно всички заплахи.
Въпросът обаче не е дали рискът може да бъде премахнат напълно, а дали банките са достатъчно подготвени, когато той се появи.
Според Лабуре финансовите институции трябва постоянно да оценяват потенциалните опасности и да изграждат механизми, които да им позволят да реагират бързо при криза. Именно това е една от основните задачи пред европейските институции.
Сред най-сериозните предизвикателства са геополитическата нестабилност, икономическите сътресения, киберрисковете и бързите промени във финансовата среда. Те могат да окажат влияние върху банките по различни начини и да създадат проблеми, които трудно могат да бъдат предвидени предварително.
Лабуре подчертава, че европейската банкова система днес е значително по-добре подготвена за кризи в сравнение с времето на световната финансова криза. Регулациите са затегнати, капиталовите буфери са по-силни, а механизмите за действие при проблеми са много по-развити.
Това обаче не означава, че опасността е изчезнала.
Напротив – самият характер на рисковете се променя. Част от тях вече не идват единствено от традиционните финансови проблеми. Все по-голямо значение имат технологиите, кибератаките, оперативните сривове и зависимостта на финансовата система от сложна инфраструктура.
Особено важна остава и способността на отделните институции да си сътрудничат. При сериозна криза реакцията на една банка може да не бъде достатъчна, ако проблемът засяга по-широка част от финансовата система.
Затова европейският банков надзор се стреми не просто да следи дали банките изпълняват изискванията, а да проверява доколко реално са готови за най-тежките сценарии.
Посланието на Лабуре е едновременно успокояващо и тревожно: невъзможно е да бъдат предвидени и елиминирани всички рискове, но подготовката никога не трябва да спира.
Именно способността да се реагира навреме може да се окаже решаваща, когато следващата голяма криза удари финансовата система.
Европа може да не успее да предотврати всяка опасност, но целта е друга – когато проблемът се появи, банките и институциите да бъдат готови да го овладеят!
