Акции, облигации и фондове постепенно могат да се прехвърлят чрез дигитални токени, а сделките да се извършват почти мигновено!
Финансовите пазари се насочват към технология, която може сериозно да промени начина, по който се купуват, продават и прехвърлят активи.
Става дума за токенизацията – процес, при който собствеността върху финансови активи като акции, облигации и фондове се представя чрез дигитални токени върху блокчейн инфраструктура. Според Юлиян Бонзов, основател на BitHub, това може да направи пазарите значително по-ефективни.
В момента при прехвърлянето на финансови активи участват множество посредници и различни системи, които трябва да синхронизират информацията. Сделката и плащането също преминават през отделни процеси.
При токенизацията се появява възможност за т.нар. автоматичен сетълмент – прехвърлянето на актива и плащането да се случват едновременно в една система.
Това може да съкрати значително времето за приключване на сделките. Днес например стандартният процес T+1 означава, че са необходими един работен ден за финализиране на прехвърлянето на акциите.
Пазар за трилиони долари
Очакванията за развитието на сектора са сериозни.
По данни, цитирани от Бонзов от доклад на Citigroup, до 2030 г. токенизираните активи могат да достигнат 5,5 трлн. долара в световен мащаб. За сравнение, към момента стойността им е около 30 млрд. долара.
Ако тази прогноза се реализира, това би означавало многократно увеличение на пазара в рамките на десетилетието.
Токенизацията може да промени и начина, по който се проследява собствеността. Транзакциите върху блокчейн се записват в обща цифрова система, което позволява историята на движението на даден актив да бъде проследявана.
Европейската комисия също посочва потенциала на технологията за по-бърз сетълмент, по-добро управление на ликвидността и автоматизиране на процеси. В ЕС вече съществува специален режим за тестване на търговия и сетълмент на токенизирани акции, облигации и фондове.
Какво ще стане с банките и брокерите?
Токенизацията не означава автоматично изчезване на банките, брокерите или клиринговите къщи.
Според Бонзов обаче техният бизнес модел може да се промени. Ако част от традиционните посреднически процеси станат автоматизирани, приходите от стандартни комисиони и такси могат да бъдат подложени на натиск.
Международният валутен фонд също отбелязва, че токенизацията може да промени ролята на банките и финансовите посредници, но същевременно предупреждава, че с по-бързите сделки се променят и рисковете – включително ликвидността, оперативната устойчивост и ролята на технологичната инфраструктура.
Борсите също могат да изглеждат различно
Една от големите промени може да бъде свързана с часовете за търговия.
При блокчейн базирана инфраструктура технически е възможно сделките да се извършват непрекъснато, без традиционните ограничения на физическата или централизирана борсова инфраструктура.
Американската SEC също разглежда токенизацията като технология, която може да промени начина на издаване, търговия и управление на ценни книжа, като същевременно подчертава необходимостта от подходяща регулаторна рамка.
Така постепенно се оформя нов модел на финансовия пазар – повече автоматизация, дигитална собственост и потенциално почти мигновен сетълмент.
Дали токенизацията действително ще промени финансовата система в очаквания мащаб, ще зависи не само от технологията, но и от регулациите, сигурността, ликвидността и готовността на пазарните участници да преминат към новата инфраструктура.
