Станимир Рагевски, осъден на доживотен затвор без право на замяна за две жестоки убийства, е бил преместен от Бургаския затвор в затвора в Стара Загора. При приемането му в новото място за изтърпяване на наказанието обаче е направено тревожно откритие – у него са намерени мобилен телефон и три SIM карти.
Преместването е извършено по разпореждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като причините за промяната на мястото за изтърпяване на присъдата не са официално оповестени.
При пристигането си в Стара Загора Рагевски е бил приет заедно с личните си затворнически вещи. Именно при проверката е установено наличието на забранените предмети, което е довело до допълнителни проверки от страна на институциите.
Случаят повдига сериозни въпроси за контрола и сигурността в затворите – как телефонът и SIM картите са попаднали у осъдения и дали са преминали през пропуски при проверките преди транспортирането му или по време на самото конвоиране.
Предстои вътрешна проверка, която трябва да установи кога и къде е допуснато нарушението, както и дали има служители, които не са изпълнили задълженията си при контрола на лишения от свобода.
Станимир Рагевски излежава най-тежкото наказание в българското законодателство – доживотен затвор без право на замяна. Той беше признат за виновен за убийствата на брокерката Теодора Бахлова и строителния работник Юмер Мехмед – престъпления, които предизвикаха силен обществен отзвук.
Разследването установи, че жертвите са били убити по особено жесток начин. При случая с Теодора Бахлова тялото ѝ е било открито след продължително издирване, а при убийството на Юмер Мехмед останки от тялото му бяха намерени край Бургас.
През последните години около Рагевски периодично се появяваха твърдения за неговото психическо състояние и поведението му зад решетките, но официални медицински заключения, които да потвърждават сериозни нарушения, не са публично известни.
Откритият телефон и трите SIM карти обаче отново поставят темата за контрола в местата за лишаване от свобода и способността на системата да предотвратява внасянето на забранени устройства при лица, изтърпяващи тежки присъди.
