[
Цената от 56 евро за преглед, свързан с дерматологични оплаквания, в частна медицинска институция не представлява новост за България. Съществува обаче важен въпрос относно правото на лекуващия лекар да извършва прегледи, тъй като той би следвало да бъде в болничен отпуск и в такъв случай не е упълномощен да работи. Регистрирана е информация относно възможен инцидент, свързан с лекар, работещ по време на отпуск. Обект на това разследване е д-р Христо Мангъров, син на известния специалист по инфекциозни заболявания д-р Атанас Мангъров. За случая са подадени конкретни сигнали до редица институции, включително до директора на Медицинския институт на МВР в столицата, проф. Ненчо Смилов, и до различни контролни органи, като прокуратурата. Оспорва се възможността д-р Мангъров да е внесе фалшив болничен лист, за да бъде отсъстващ от работа, както и изслушване на редица хипотези относно правомерността на статуса му.
Случаят с д-р Христо Мангъров е интересен, тъй като феноменът „болничен в държавна структура – прегледи в частна“ е широко разпространен, но рядко води до последствия. Наличие на свързани регистри, които по правило не комуникират помежду си, усложнява проверките, посочва юрист, специализиран в здравното право. Между НОИ и РЗОК съществува информация, но частните клиники не са обвързани да разпитват за медицинските досиета на своите лекари. Сигналите по настоящия случай обаче са официални и не анонимни, което го прави значителен.
Документи и гледни точки
Съществува болничен лист, в който е обозначено, че д-р Христо Мангъров е трябвало да бъде в отпуск от 17 август до 18 септември 2026 г. В същото време, получени документи, включително амбулаторни листове и фактури, показват, че в конкретни дати през този период д-р Мангъров е провел прегледи на поне двама пациенти, но не в държавната болница, а в частно заведение.
Опит да се свържем с д-р Мангъров и проф. Смилов не се увенча с успех. Проф. Смилов уведоми, че е задължен да получи разрешение от МВР, преди да говори с медии. Напротив, д-р Мангъров отговори на запитвания и заяви, че не е получавал известия за сигналите срещу себе си. Темата за информацията в упоменатите сигнали той окачестви като „абсурдна“ и обвини в конфликта „някои хора от болницата“. По негови думи, той е бил хоспитализиран и е имал основание да отсъства.
Сайтът Superdoc.bg, известен като платформа за резервации на часове за прегледи, показва д-р Христо Мангъров като дерматолог с наличности за прегледи по НЗОК на 2 септември 2026 г. в частно лечебно заведение. Информацията сочи, че той има свободни часове за 15, 16 и 17 септември, но посочените са платени и не осигуряват покритие от НЗОК. Кутии с просветка в сив цвят показват, че или времето е резервирано, или е преминало, или лекарят не е бил на разположение.
На конкретно запитване относно наличието на свободни часове в платформата, д-р Мангъров посочи, че информациите, които се разпространяват, нямат основание. Той изрази готовност да бъде проверен и увери, че не се опасява относно действията и местоположението си по време на болничния. Според него, сигналите срещу него следват личен мотив.
Голямата картина
Изпратени са запитвания до редица институции за наличието на статистическа информация относно случаи на лекари, работили по време на отпуск. Въпросите включваха и колко от тях са осъществили корекции на получени обезщетения. Отговорите от НОИ показват, че те не са задължени да следят информация за нарушения в тази област. НЗОК подчерта, че е задължена да бъде уведомена за отсъствия до три дни и че осигурителите не допускат работници, които се намират в отпуск.
Националният рамков договор урежда правото на работа, но съществуването на предписания за временно нетрудоспособни служители е ограничено. Няма унифициран регистър на нарушенията, което затруднява проследяването на подобни случаи.
Законодателството в България недвусмислено забранява работа по трудов договор по време на болничен. Каквото и нарушение да бъде регистрирано, работодателите рискуват дисциплинарни мерки, като в най-лошия случай може да се стигне до уволнение. Всички действия, касаещи трудовите правоотношения, се отразяват в електронната здравноинформационна система (НЗИС), а НЗОК е длъжна да отказва плащания за услуги, извършени в такъв период.
Тази ситуация е особено тревожна, когато става дума за работа на граждански договор, където условията на работа практически могат да наподобяват трудови. При подобни обстоятелства, последиците могат да бъдат значителни не само за съответния медицински специалист, но и за институцията, която го е наела.
Заглавната снимка е илюстративна!
Автор: Ивайло Ачев
