Педро Алмодовар отново се връща към испанския език, но този път не просто разказва история – той сякаш наднича в собствения си живот. Новият му филм „Горчива Коледа“ поставя болезнения въпрос докъде може да стигне един артист, когато превръща живота на близките си в материал за изкуство.
След англоезичния „The Room Next Door“ именитият режисьор се завръща с продукция, която на пръв поглед разказва за любов, загуба и раздяла, но постепенно се превръща в много по-интимно преживяване.
В центъра на сюжета е Елза – режисьор на реклами, която след смъртта на майка си се потапя още по-дълбоко в работата. След здравословна криза тя решава да замине за Лансароте заедно с приятелката си Патрисия.
Паралелно с нейната история се развива друга – за сценарист и режисьор, който използва собствения си живот и хората около себе си като вдъхновение за сценарий. Постепенно двете сюжетни линии започват да се преплитат, превръщайки филма в своеобразно огледало на самия Алмодовар.
Именно тук се крие и най-провокативната идея на „Горчива Коледа“ – може ли творецът да използва живота на хората, които обича, без да ги нарани или предаде?
Филмът сякаш дава и личния отговор на Алмодовар. Героите му създават произведения, в които използват реални хора, а режисьорът едновременно разказва историята и поставя под съмнение собственото си право да го прави.
В актьорския състав са Барбара Лени, Леонардо Сбараля, Айтана Санчес-Хихон, Виктория Луенго, Патрик Криадо, Милена Смит и Ким Гутиерес. Феновете на Алмодовар ще разпознаят и Роси де Палма – едно от емблематичните лица от неговата кино вселена.
Музиката отново е дело на дългогодишния му сътрудник Алберто Иглесиас.
„Горчива Коледа“ обаче е доста по-различен от ексцентричните ранни филми на режисьора. Той е по-съзерцателен, личен и близък до посоката, която Алмодовар следва в „Болка и слава“.
Паметта, миналото, творческият процес и цената на превръщането на реалността в изкуство са сред големите теми в новата му работа.
Филмът беше показан в основния конкурс на фестивала в Кан през 2026 г., но реакциите на критиците се оказаха далеч от единодушни.
Оценките са по-скоро положителни, но продукцията очевидно не е успяла да впечатли всички. „Горчива Коледа“ има 69 точки от 100 в Metacritic на база 16 професионални рецензии, като 75 процента от тях са положителни.
Похвалите са насочени най-вече към визуалния стил на Алмодовар, интелигентния хумор и способността му да превръща лични теми в универсални истории.
„The Times“ оценява филма с 80 от 100 точки и акцентира върху неговата самоосъзнатност и чувството за хумор.
„Variety“ пък го определя като добре режисиран и визуално изпипан филм, но не го поставя сред най-силните произведения на испанския режисьор.
Други критици са значително по-сдържани. Според тях филмът прекалено много се вглежда в самия себе си, а структурата „история в историята“ понякога усложнява излишно разказа.
Така „Горчива Коледа“ едва ли ще бъде приет като новото „Всичко за майка ми“. По-скоро това е зрял и личен Алмодовар, който отново не се страхува да превърне собствените си творчески терзания в кино.
И точно това прави филма толкова любопитен – режисьорът не просто разказва история за човек, който превръща живота в сценарий.
Той самият прави същото.
